Преди много, много години един полуизправен маймун решил да стане човек. Причините да остави безгрижния охолен животински живот зад гърба си не са известни. Факт е, че този маймун предпочел да се бъхти и да търси по-специална храна за себе си и семейството си, а не какви да са банани, предпочитал да пие от определен поток, до който трябвало да върви с километри.

По-късно потомък на маймуна открил, че е по-лесно да се търкаля, отколкото да се влачи и така измислил колелото. Друг пък с много блъскане, разбира се, измайсторил древния прародител на запалката и така кибритът и Прометей били забравени. Лъкът и стрелата избутали тежките камъни и голите ръце и лека-полека животът на маймуните, който в началото бил простичък, взел, та се усложнил.

Цял ден те се бъхтели, всеки със занаята си. Един приготвял храната - печеното, пържено, варено, фламбирано, на грил, мариновано и т.н. било вече за предпочитане пред суровите дарове на гората. Остави това, но някой трябвало да обработи животинските кожи и да ги направи пригодни за обличане, а по-късно и за обувки, чанти, колани. Маймуните, чиято козина взела да ги напуска, се срамували един от друг и се покривали. Много по-късно това започнало да важи и за жените на маймуните и техните деца.

И какво станало всъщност с този преди весел и безгрижен маймунски народ? Изродил се в човеци. И животът изведнъж станал един труден, мъчен, проклет! Трябвало да се работи, за да се изкарват пари, за да се яде, за да се живее. И с течение на вековете нещата ставали все по-сложни и по-сложни. До днес.

-------

Баща си почти не помня – сутрин тръгваше на работа преди да стана, а вечер се прибираше малко след като ме слагаха да спя. Той работеше по цял ден, за да има пари да ядем. Значи е сметнал, че това е по-важно, отколкото да бъде с децата си. Майка ми ме оставяше в някакъв дом за временно изоставени деца, който наричаха градина и ме прибираше вечер. Не знам дали е работила по цял ден, защото бях в този дом, но явно е сметнала, че да работи или да не съм вкъщи е по-важно, отколкото да ме дарява с нежните си майчини ласки и да ме възпитава и учи.

После на съвсем ранна възраст - даже нямах време да си отдъхна от грамадните лелки в градината - трябваше да ходя на училище и то се превърна в смисъл на живота ми за 12 години. Бреме, което носех в тежката раница на гърба си, което измести веселия ми, безгрижен смях от устата и се всели в сърцето ми, където пусна дълбоки корени.

Това бреме мъчи и твоето дете. Както и липсата ти покрай него. Защото парите, които изкарваш за един ден и изяждате, ще бъдат забравени, но много неслучили се спомени на детето, прекарани с теб, ще викат и плачат в сърцето му! То не оценява парите, не разбира тяхната стойност. Дали на вечеря ще яде миш-маш или яйца по панагюрски, то няма да ги усети или да съжали, че по-често яде по-евтино.

И така 12 години аз живях, за да уча, а родителите ми – за да ме изхранват. Само това правеха – работа, след работа – уморени, съботонеделя – изнервени и аз уж живеех с тях, но бях без тях.

После отидох в университет и вместо да живея, пак трябваше да уча и работя, без да имам никакво време за себе си. И накрая създадох същото семейство. Живей, за да работиш, за да ядеш, за да живееш, за да работиш.

А ако бяхме маймуни, щяхме да ядем банани по цял ден, щяхме да пием от кой да е извор, щяхме да се чешем с коя да е пръчка и да се чифтосваме с коя да е маймуна.

Нищо, ние сега работим, за да ядем, за да работим, за да ядем...