За журналистите не знам, ама родата им до десето коляно направо не смогва. Като се почне от майката, та до шестата братовчедка, дето не си я и виждал даже... Дори, ако се замисля, ако всичките благопожелания под някоя написана статия се сбъдваха, то родата определено щеше да е още по-голяма...

Ако ще си говорим сериозно обаче, нещата са още по-високо на пиедестала. Наскоро срещам Хачо Бояджиев в столично заведение да гали по финото краче една симпатична млада дама, дето само не му викаше "скъпо деде". Видя ми се позната, на другия ден разбрах защо. Няма да споменавам имена, само ще разкрия, че доста често зрителите я наблюдават в родния ефир.

А знаете ли Батето колко "каки" е лансирал?! Много, много. Неслучайно и доста от пишещите сестри си имат интригуващи прякори, свързани с природни дадености.

Спомням си, още по време на скромното ми (щото рядко ме виждаха, не за друго) следване във ФЖМК (факултет по умение да списваш туй онуй, без счетоводни бележки) как се опитвах да си намеря работа в бранша.

Във вестника имаше обява на виден столичен специалист с хайлайф насоченост (то всички знаят как се казва, затова напук няма да го издам), че си търси сътрудници в предаването.

Ми, речено-сторено. Звънкам на телефона, а пичът ме пита: "Ами можеш ли да ми кажеш как излеждаш, хубавичък ли си"?! А де?! Ама това какво общо има с обявата, зачудих се аз, а той ми се развика: "Щом така ще си говорим, търси си другаде работа" и ми тресна телефона.

Този ден получих първия си сериозен урок по медийно образование - разбрах, че трябва да съм хубавичък, за да съм журналист. Да поддържам фигура, да имам прическа (по възможност да е леко зализана) и да не ходя с маратонки на работа.

Когато най-сетне успях да се влея в бранша, установих, че до голяма степен е бил прав. Има си едни такива неписани правила и ако се цепиш от колектива, най-много теб да те сцепят.

И като се замисля, тая диплома, дето я имам, май досега никъде не са ми я искали. Ако се наложи, може да я ползвам за cleaning цели, но поне засега си я пазя от носталгия в едно кашонче на таванчето.

Та, правим ли секс журналистите?!

И още как. Полезно е хем за бизнеса, хем за здравето.

П.П.: Нека никой не го приема лично. Винаги съм бил привърженик на идеята, че който го може, си го може :)