"Имате ново съобщение", беше 3 ч. през нощта, сепнах се и погледнах: "Всякакви мъже, лягаха на мойто място.." , по дяволите пак се е напил и пак ще се ядосам. Вече не ми се спеше, цялото ми тяло се напрегна. Станах и запалих цигара, разхождайки се като сомнамбул. Върнах лентата назад...

Едно време всичко започна така със смс-и. Всеки ден по 4-5 . "Бебче, липсваш ми", "Целувам те навсякъде..." и другите клишета, които ми се струваха романтични. Трябваше ми време да осъзная, че романтиката за мен всъщност се оказа заучена фраза и за много други от един и същи адресант.

Силната ми страна винаги са били думите - с малко букви, да кажа много неща. Неговата силна страна също бяха, макар и да не я осъзнаваше. Защото с няколко думи, успяваше да ме изкара от кожата ми буквално. Така смс-ът се превърна в една очаквана агония. Трудно се разбирахме по телефона, а със смс ставаше по-лесно и се застраховаше от възможността да му се навикам, както аз си знам.

Май трябваше да спомена, че беше на другия край на България и общо взето водехме телефонна любов. Аз вярвах , че е любов и все още твърдя, че го обичах (фактът , че пак се разтреперих от няколко слова, потвърждава мнението ми). Когато започнах да ловя и изневерите му чрез телефонните послания, апаратът стана за мен бойно поле.

Вярно е, че думите нараняват повече от нож. Думата се визуализира и не се забравя, тя стои в ума ти и ти през час се сещаш за написаното.  А този звук! "имате ново съобщение" караше цялото ми тяло да настръхва. Сменях няколко пъти мелодията за входящо послание, но това не помогна.

 

Ето ме сега, пушеща 4 поред цигара и взираща се в дисплея: "наздраве! Обу ли старите обувки или още ме обичаш?" (беше второто съобщение, дошло без да се усетя, докато разсъждавах още върху първото). Какъв наглец! Сърбят ме пръстите - дали да се заям или да се направя, че не съм прочела нищо?! И двете тактики не водят доникъде. Първата ме кара после по още 10 пъти да препрочитам полученото и изпратеното, а втората...с мълчание няма как да се потуши ядът ми.

 

Нали уж го бях забравила? Нали вече няколко месеца не сме заедно? Защо тези смс-и продължават да се каканижат през ден и да променят настроението и рушат съня ми? Да му звънна?! - О, не! И това е отработено положение. Просто няма да вдигне, а мен ще ме е яд два пъти повече, защото той ме е игнорирал, след като ме е събудил и ще нараня гордостта си за пореден път.

 

Едно време обожавах да получавам смс-и. Самият факт, че някой се е сетил за мен и ми пише нещо, което провокира някаква реакция, правеше отварянето на съобщението тържествен акт за мен, който е примесен с доза любопитство. Обичах и да пиша смс-и. Толкова пъти сме се събирали приятелки и сме чели и сме се смели и сме плакали на поредната история, увековечена в нечий телефон. Щеше ми се и моята история да беше с щастлив край, но за съжаление жабите са повече от принцовете.

 

"Имате ново съобщение" завибрира апаратът ми. Да, ясно няма да се спи тази нощ! Боря се със себе си, но ще погледна..."Знам, че още ме обичаш..ша ляляляля". Е няма как да се стърпя! Трябва да отвърна на удара! След всички смс-и , които съм прочела към уж забравената му бивша, на която се кълнеше в любов, на всички приятелки, които са "само приятелки" и на танцьорките със силиконовите балкони, които искаше да пипа, няма как да ги преглътна тези неща. Войната отдавна я започна той!

7-мата цигара и музата ми дойде..или НЕ. С времето смс-ите му станах толкова тъпи и еднообразни, че едва ли е останал някакъв отговор , който не съм изпратила. Проклинам тези малки машинки, които събират двама души и много трудно ги разделят. Защото навикът да чакаш вест от някого остава. Защото надеждата да прочетеш нещо по-различно, те кара да отвориш всяко получено съобщение. Защото точно , когато си готов да се откъснеш, отсрещната страна знае къде да те настъпи с малко думи и пак нанася удар (а заради горните две причини, ти четеш и пак се връщаш назад).

Отново казвам стига и се проклинам, че забравих да си изключа телефона. А и да го бях направила на сутринта щях да си съсипя настроението за "добро утро". Да си сменя номера ли? Ами всичките 400 контакта, които от години знаят къде да ме намерят? Едно усложнение за сметка на друго! Или пък просто трябва да намеря нова смс "бомба" и да продължа войната, докато постигна личната хармония?! Толкова много питанки, провокирани от няколко думи. После ми кажете пак, че gsm-ът е сред най-великите открития на човека! Една дума може да ти даде криле и да ти ги отреже. Мериш всяка буква като прецизен стратег и накрая пак не контролираш изхода на ситуацията! Да, то си зависи от човека, но когато е далече и не можеш да общуваш с него очи в очи, както трябва ,можеш да пишеш...или по-скоро да "воюваш" за признание, любов, гордост, отмъщение, прошка и т.н. Аз наричам това общуване "войната на смс-ите". Пожелайте ми успех в следващата битка, която няма да е тази нощ!