Здравей, мило дневниче.

Мислех си всеки ден да пиша в теб, но беше трудно да те намеря откакто татко реши да прави ремонт в къщи. Проблемът не е, че прави ремонт, а че се напива с всеки майстор и затова багажът е струпан в килера, а ние спим в кухнята. Днес мама те намери като търсеше нотариалния акт на къщата в скицника на братовчедка ми, която го оцветила с водни боички. И добре че те намери, за да ти разкажа какво се случи.

Както всяка лятна ваканция, дойде си от града братовчедът Рашо Дибелото и сестра му Красимира, която наричат Плашимира. На Рашо баща му е голям бизнесмен някакъв, Рашо в града кара само лимузини и ходи с манекенки. Но тук не иска да ги води, първо разправяше, че искал да си почине, после си призна, че го е срам от баща ми. И го разбирам, де. Освен това Рашо се познава с борците и с всичките е голям приятел. Това Маджо, Картофа – всички. Изобщо, Рашо е много печен. Какво като е само на 14 години. Само за едно ме е яд – че не иска да дойде в село с поршето си. Ама казва, че щяло да се счупи по нашите пътища и затова пътува с автобуса, който идва 3 пъти дневно (а през зимата понякога – нула пъти дневно).

Та Рашо веднага му дойде идея какво да правим. Да сме търсили съкровище. И мен ме взе да съм копаела. Връчи ми един търмък (много са глупави тия граждани – не могат търмък от лопата да различат) и ме посурна по баирите да сме търсели имане. Той бил чел по история, че в нашия край имало много иманета.

Цели 3 дена ме въртя по баирите, изкопах цяло гробище, докато ми стана ясно каква е работата. Той ме бил ухажвал ама не знаел как да ми го каже. И така и не ми го каза, де. Намерил място, решил че има съкровище и казва – копай. А той отива да търси други места за съкровище.

С изключение на една умряла къртица, нищо не намерихме. Накрая ми писна и оставих лопатата (смених я с търмъка на втория ден), показах мазолите си на мама, а тя без да каже дума наби Рашо. Той пък ми се сърди 2 дена, но аз го умилостивих – напълних нужника с мая и счупих ключа, докато сестра му беше вътре. След като я закараха в града (това след пожарната, бързата помощ от Трявна и лайнарката от Плачковци) Рашо ме прегърна и каза, че съм силно негов човек. И за да съм разберяла, че не се сърди, щял да ме посвети в новия си план.

А той беше страшен. Искаше да прави оръдие. Намерил един стар сандък с патрони. Аз го знам, ама не знаех че е останал. Татко навремето намерил партизански склад с патрони и ги вадеше и продаваше на черно някъде, а после по една седмица лежеше възнак и само хълцаше. Сигурно от съвест. Но мислех, че е изпил всичко оттам, а то се оказа, че имало още. В мазето при това. Истинско чудо.

И братовчедът намерил и една метална тръба и платил на Сирхан налбантина да я закове за някакви дъски и варели, пълни с вода, които наричаше лафет. Също Сирхан я беше заварил от едната страна и беше пробил дупка за фитил. Всичко това Рашо го криеше в бараката зад плевнята. И смяташе да я пробваме на дървената порта, защото тя беше от цели греди – много дебели и здрави.

Един ден, нашите ги нямаше, измъкнахме двамата оръдието, напълнихме варелите с вода. Рашо домъкна от работилницата на татко някакви парчета олово, рязани със секач. Татко ги правеше на боксове, а после ги продаваше по училищата – много му вървяха. После седнахме и на половината сандък патрони извадихме барута и го натъпкахме в тръбата. А после натъпкахме старата престилка на мама. Рашо настояваше да й викаме кълчища, но аз му казах, че е престилка и точка.

Както и да е – заредихме с парчетата олово, Рашо запали фитила и избягахме зад къщата. Чу се страшен гръм. Рашо предвидливо изброи до 50 и излязохме. Първо се беше струпало цялото село. По склона се задаваха и нашите. Цялата порта я нямаше, кокошарника зад нея – също. За сметка на това имаше много умрели кокошки. Тоест нямаше нито една жива. Е - имаше няколко, които още мърдаха. Но те не бяха интересни. Както и цялата стена на къщата беше паднала. Преди я подпираше кокошарникът, ама вече го нямаше - сигурно затова. Сега вече наистина имаше нужда от ремонт, защото кухнята беше отворена не само през вратата.

Обърнах се да питам Рашо къде ли ще спим довечера според него и го видях как връзва колана си на ореха и прави клуп. Само че не можа да го довърши, защото татко го хвана за гащите, взе колана и го вкара в къщата. Така и не разбра, че е паднала стената и го би пред цялото село. А аз се престорих, че припадам и ме закараха на фелдшер, който отново ми викаше „принцесо“. Много мил човек.

А Рашо сега се оплаква от мен. Заради мен го били били. Че аз откъде да знам какво значи изнасилване. Мама ме пита какво ми е направил Рашо и аз казах че ме из-насили. Еми така си е, насили ме да го изнасям това неговото оръдие. А те решили, че ме е изнасилил. Не че знам какво е това.

http://nakom.biz/