Имало две прасета, които живеели скромно и щастливо. Те гледали в обора си двама души - човеци. Прасетата ходели сутрин и вечер и хвърляли на хората остатъци от храната си.

Хората се чувствали ужасно, но се хранели, уринирали и си вършели нуждите в ъгъла, на метър разстояние от мястото им за хранене. Хората плачели, а прасетата им грухтяли някакви глупости, които хората не разбирали. Те не разбирали защо тези прасета ги хранят и защо ги държат заключени в този обор. Не разбирали защо са обречени на това.

Един ден мъжкото и женското прасе с още 2 прасенца - техните деца, се събрали в обора и разглеждали хората. Едно от малките прасенца посочило един от двамата. Тогава двете големи прасета изкарали човека и докоснали до кожата му някаква жица. Човекът подкочил и изпаднал в безсъзнание. Прасетата ударили човека с ток и го сложили на една маса пред обора. Там изкарали един огромен нож и му го забили във врата. Малките прасенца се радвали, че ще ядат ЧОВЕШКО МЕСО, подскачали и грухтяли радостно...

Човешката кръв се стичала пред обора и говорела, че ще има свинско празненство. Извадили една горелка прасетата и започнали да пърлят човешката плът. Миришело на празник за цялото свинско село. Свинята-баща отрязъл ушите на човека и ги дал на малките прасенца.

- Страхотно - отхапало малкото прасенце и се усмихнало.

Цялото свинско семейство се прегърнало, а от обора се чувало как някой плаче и чака смъртта си.

„Човешкият зародиш до 4-ия месец е 95 процента еднакъв със свинския.”

Анатомия и биология на човека