Свалка. Флирт. Кандисване. Игра на котка и мишка, щом се отнася до моя милост.

Забавно е. Флиртът си е самоцел. Всъщност, той е най-интересната част. Напоследък ми казват, че се държа като злобна жена. Защо ли?

Ами, когато флиртът свърши и аз спечеля, а аз винаги печеля, си тръгвам. По-натам не е интересно.

Обаче в случая ще говоря за запознанствата в заведения. 'Щото така ми диктува музата, а аз се радвам, макар и темата да е глуповата. Поне не е свързана с шизофренични видения.

Имам си едно приятелче, готин младеж. Навремето, когато бяхме неуки и неразумни, ходехме заедно да "сваляме мацки". Добре де, и сега сме неразумни, но пък вече имаме бирени коремчета...

Картинката тогава беше горе-долу следната.

Отиваме в заведение. Сядаме и си поръчваме нещо. Аз стоях и обяснявах как всъщност си ни е достатъчно добре с чашките, а той дебнеше за "плячка".

Набелязваше я, посочваше ми я и почваше да ме прикотква - "хайде бе, нека и този път го направим".

Аз отказвах твърдо за около две минути, след което си оправях дрехите и косата и се запътвахме към момичетата.

Странно, аз по принцип съм по-притеснителният от двамата, но винаги аз започвах разговора.

Запознавахме се, говорехме си. Взимахме им телефоните и се уговаряхме за срещи.
Чиста работа.

Е, отне ми няколко години да го науча да взима телефона всъщност. За името така и не успях.

Това беше отдавна.

Наскоро пак се срещнахме, хахо-хихи, биричка, картофки.

И той изръси: "Пич, хайде да ходим на лов, като едно време".

Почнах много разпалено да протестирам. И двамата тъкмо бяхме оставили зад гърба си дългия работен ден. Не бях нито в настроение, нито в кондиция. Спеше ми се, имах сенки под очите и почти никакви пари в джоба. Освен това идеята за запознанства в заведение ми се струва все по-лоша. Не е като да не съм бил барман...

Добре де, отидохме.

За мое огромно щастие, не си харесах нищо. Освен съдържанието на чашката де, та се запознах много отблизо с него. Но моят човек си хареса една млада дама. Така и не разбрах какво й хареса, но с него винаги сме имали крайно несъвместими вкусове щом става дума за жени. Това е едно от условията за здраво мъжко приятелство...

Нищо не направи пичът, изложи се. Всъщност, изложи се точно три пъти.

Първо като отиде ухилен до уши, със стегната ленива походка и похотлива усмивка на лицето да се запознае с нея.

Отрязаха го, макар че не мога да не призная на мацката - напълно учтиво и с усмивка.

След това, вместо да си признае поражението, той седна, почна да обръща чашка след чашка и да я гледа предизвикателно. Тя дори и не погледна втори път в наша посока всъщност, та пича размахваше юмруци на празен ринг.

Третата излагация, която ме накара да почна да му наливам акъл (никога не ме е слушал, ама... ) беше да отиде да подкупва барманчето да ги запознае и да му каже нещо повече за мадамата.

Е, барманчето спечели от цялата тая работа.

Има ли рецепта? 

Имате ли рецепта?

Не съм красив мъж, пръв сам бих си го признал, но пък никога не съм имал проблеми с флиртовете.

Грубо но факт, остана ли насаме с представителка на нежния пол, след десет минути разговор ми е в кърпа вързана.

То с другите така или иначе рядко имам за какво да си говоря цели десет минути.

Сега си го представям от женска гледна точка, или поне се опитвам.

Идва при теб някой пиян-залян и почва да досажда. За да не го изгониш, смущавайки личното ти пространство, трябва и ти самата да си пияна-заляна.

Или много самотна.

Или пък просто да не ти пука.

Та да пием (образно казано) за красивите самотни жени, непукистки. Че иначе запознанствата в бара ще останат само по филмите.

http://damnation.blog.bg/