Представете си пътека. Представете си как тя похотливо се е опънала между ливади и поля. Представете си как тя плавно се вие около страстните форми на хълмовете. Представете си всичките й извивки и гънки. Представете си себе си - малък сперматозоид, движещ се по маточните й тръби, стараещ се да стигне до крайната цел. Но смисълът на пътя не е в края, той е в началото.

Представете си Нея. Фина като върбова клонка девойка с котешка грация. Тя е невероятно привлекателна, тя е жена, по която въздишат всички фолиа на лъскавите списания. Фини, аристократични черти на лицето. Мек глас. Широко отворени очи. И поглед на дяволче, същият поглед, който обещава незабравимото, вълшебното, абсолютно неповторимото.

Представете си себе си.

Представете си Нейната любов към вас.

Представете си пътека.

Представете си нота. Представете си именно тази най-вълнуваща нота, която може да вземе Тя. До, ла, фа диез. Представете си този сладостен миг, когато гласът й преминава в страстен шепот. Представете си как тя взима първата нота в завладяващата ария на любовта. И... Оркестъра! Представете си оркестъра! Първа нота, още само първата нота, а оркестърът вече се е взривил с литаврите. Нарастващ ритъм на барабаните. Удар. И вълшебната синя птица на душата започва своя полет, само си представете...

Представете си пътека.