Представете си пътека. Представете си как тя похотливо се е опънала между ливади и поля. Представете си как тя плавно се вие около страстните форми на хълмовете. Представете си всичките й извивки и гънки. Представете си себе си - малък сперматозоид, движещ се по маточните й тръби, стараещ се да стигне до крайната цел. Но смисълът на пътя не е в края, той е в началото.
Представете си Нея. Фина като върбова клонка девойка с котешка грация. Тя е невероятно привлекателна, тя е жена, по която въздишат всички фолиа на лъскавите списания. Фини, аристократични черти на лицето. Мек глас. Широко отворени очи. И поглед на дяволче, същият поглед, който обещава незабравимото, вълшебното, абсолютно неповторимото.
Представете си себе си.
Представете си Нейната любов към вас.
Представете си пътека.
Представете си нота. Представете си именно тази най-вълнуваща нота, която може да вземе Тя. До, ла, фа диез. Представете си този сладостен миг, когато гласът й преминава в страстен шепот. Представете си как тя взима първата нота в завладяващата ария на любовта. И... Оркестъра! Представете си оркестъра! Първа нота, още само първата нота, а оркестърът вече се е взривил с литаврите. Нарастващ ритъм на барабаните. Удар. И вълшебната синя птица на душата започва своя полет, само си представете...
Представете си пътека.
Представете си пътека
Източник: deviantart.com
krisanchetooo
на 09.12.2009 в 22:39:19 #4хах .. аз си представих пътека но малко по различна: Представете си пътека, бяла, дълга, пътека на греха. Представете си пътека, която те отвежда до края на света. Пътят е красив, но кратък. Иска ти се да вървиш безкрайно, но дали тялото ти може да издържи. Да, представете си пътека снежна, но не в гората.Тя отвежда и измамва. Носи и заблуда и наслада. Тази омагьосана пътека всичко изкривява. Този който ходи мисли, че е царя, но за другите е затънал в мизерия до безкрая. Представете си пътека, дълга и измамна, Тръгваш здрав, на края едва дишаш. Представете си пътека, която прави те крадец, която съсипва ти живота. Но е толкова бяла, толкова съвършена, толкова неустоима. Представете си пътека, на нея сте с приятел. Може даже да сте много. Но накрая ти си сам. Изоставен и нежелан. Бялата пътека, с бяла смърт те е проклела, и живота ти жестоко е оплела. Представете си пътека, и добре си помислете, по нея ли ще тръгнете или ще спрете. Пътеката една е, но края на всеки е различен. Щастлив или нещастен, това от вас зависи, дали зимата със пролет ще смените, и белия цвят ще отстраните. Или пък, ще тръгнете по друг, още по опасен път. Който ще ви остави доста навътре в сърцевината, на гората на греха. Изберете си пътека, но и път.
Матю
на 07.12.2009 в 15:32:11 #3Не, беше за един селски път дето цепеше през хълмчета и ливадки (картинката беше нещо средно между път и селски мужик) ... и през цялото време се казваше как "би пътят път" ... докато накрая срещна магистралата (картинката беше като нещо средно на магистрала и магистралка) ... та после се увиха двамата в детелина и т.н. ... а бе накратко селския път се вля и се стопи в магистралата ... нещо такова беше, ама много отдавна. Не му помня края
boris
на 07.12.2009 в 13:56:01 #2да не става въпрос за оная древна полуанимация, дето даскала искаше да разкаже нещо за пътя та дано и учениците му влезнат в пътя? Ако е тя напълно точно идва на място като коментар на тоя разказ за пътя, защото там всичко свърши с "малка пътека и по нея вървеше човека" Сам, уморен и тъжен. Смешен Чарли.
Матю
на 07.12.2009 в 11:51:27 #1Някой да знае къде може пак да се гледа филмчето "Би пътят път"? Днешната тема много ми напомни за него...само дето не стига до магистралата