... Ако някой си мисли, че ще споделям последни сексуални преживявания - нека не чете надолу. Там няма да намери нищо за премрежени погледи, тръпнещи тела и сподавени стонове.(поне не в този им вид).

Текстът надолу съдържа единствено няколко изтрити SMS-а, части от Новогодишна равносметка и виртуално-емоционален катарзис на една обикновена девойка.

И преди съм разсъждавала защо и как комуникацията се е изкривила толкова, но правейки „празнична чистка" на мобилния и PC-то си се изплаших от параметрите. Наистина. Мобилният и PC-то, разбирате ли?!!!

Неодушевени предмети с предимно практическа насоченост. Глупави купчини пластмаса и ламаринки. Безобидни на пръв поглед вещи. Да, ама не.

И двата гада до такава степен са отговорни за процент от емоцийте и проблемите ми, толкова са ме обсебили, че дори си имат имена - Кутията на Пандора (Hello Moto дръжки) и Съществото.

Да. Онова митичното, онова, което ми е идело да разцелувам и да блъскам с бухалка едновременно. Но да не се отклоняваме и да минем на споменатите SMS.

Inbox: SMS за любовта:

"Kvo 6e prai6 po kasno? ?"

Честно, това е най-любовното съобщение, което съм получавала. На прага на 2008 осъзнах, че вътре е цялата истина за отношенията ми с мъжкото съсловие.

В „какво ще правиш по-късно" се съдържат всички съставки, нужни за начало или край на една не/нормална връзка:

Има го измамното чувство за независимост. И двамата знаем какво ще правим по-късно. И двамата знаем, че ще сме заедно.

Обаче, ако ти се прийска точно тази вечер да излезеш по женски, да разсъждаваш върху дупката в озоновия слой, да правиш оргия или световна революция - моооже, моооже.

Няма проблеми. Ти си си ти, аз съм си аз. Никой никого не задължава и ограничава - таа,какво ще правиш по-късно? Yeaah, right.

Съществува и намек за желание да се видим. Просто, защото, ако той липсва НИКОГА не тръгваш да пишеш SMS. Аз поне такъв случай нямам.

Забележете и двете въпросителни. Те явно подчертават, че това е въпрос (oh,really) и то такъв, на който трябва да отвърна нещо. Така сякаш отговорът не е по трагично-комичен начин ясен. Така сякаш, не съм отговорила предварително мноого пъти.

Другият важен за връзка компонент е АЗ-по-гръб-не-падам. Спокойно съобщението може да е формулирано като „искам да сме заедно тази вечер", „ти ли ще дойдеш или аз" и прочие, но не.

За това си има чудесна дума - назландисване. И то задължително започва с този въпрос.

Следва блиц отговор „Не знам" (и аз лъжа, нема шанс иначе), после смисловата верига продължава с „Аре по бира" - „Къде" - „Тук/Там" - „Далече е/Ще стане късно" и завършва ...всички знаете как завършват тези неща.

Основният фактор е, че този който пръв каже, ами не искаш ли да дойда по дефоулт губи точки. Това са правилата. И няма абсолютно никакво значение какво ще правиш или какво ти се прави по-късно. Схемата е обиграна и никой не може да прескача нивата.

.... Обичаш ли ме?...Може би по-късно. Не сега, не тук и не веднага. В четири думи, изписани по най-лежерния начин. Message delete. И без това го помня наизустJ

Inbox: SMS от съквартирантката ми

„No bateriq!bahti,lakoni4na si kat myj!:) „

Нееее. Изобщо не съм лаконична, никога не съм била. Аз съм едно от най-приказливите и обяснителни Адамови ребра, които съм срещала. Но, за да стане ясно, трябва да се споменат предходните съобщения и определени обстоятелства.

Малко преди това получих „Kak vyrvqt ne6tata?Dobre li si". Отговорих с "haha". И не, не бях лаконична. Просто не знаех как вървят. Не знаех и дали съм добре. Единственото, което можех да кажа е Пич,пия четвърта текила бум.

Обаче това генерира още купища sms-и, а нямах сили и желание. „Хаха" означава, че нямам налична граматика и ще й разкажа на сутринта подробно. Усмивката в края на нейното съобщение е мълчаливата й подкрепа.

Тя знае кога да ме занимава и кога не, затова си я обичам. Message delete. Живея с нея и няма нужда да го пазя. Хаха.....

Inbox: SMS от съквартирантът ми

„Ju,vzemi bira kato si idva6,pls:)"

Май няма какво толкова да се коментира. С него сме страшна партия, той се радва, че се прибирам (и то с бира), а аз се радвам като ми вика Джу. Прави го по особено мил начин. Понякога е дори heeeeeyy,Juu, изпято в ре мажорJ))))))Message delete.

Inbox: SMS от приятелка

Be,kaka,kvi gi vur6i6 bre,6matka sus 6matka.6a ta sloja za kandidat za miss po-po-nai,4stnestno:)

Мммдаам. Любимите ми съобщения. Кретенски, генерирани от кретенски случки. Няма да се впускам много подробно, но ще кажа, че излязох петък за „една бира" и се прибрах в понеделник след напоително шматкане в радиус на 200 км около Строежа.

Шматка съм, вярно си е. Но ми е забавно;)))))))) Този SMS ще си го запазя, понеже ми напомня за този период и винаги се хиля като се сетя.

Има и други, още купища, месеци, съобщения в телефона ми. Някои ме разсмиват, други ме нервират, трети ме натъжават. Но винаги, абсолютно ВИНАГИ са като ключе към цял склад с емоций, чувства и спомени.

Малко светещо пликче на малко гадно дисплейче. Ужасен кратък звук пиюю, който може да ме побърка.

Приключих с тях за 2007. И с някои номера и контакти приключих.

Няма вече известие, че еди-кой-си бил он лайн. Не ми дреме. В най-лошия случай мога да засека тези хора навън, ще се усмихна, ще поздравя и ще подмина.

Но няма да „влизат" в стаята ми он лайн. Няма да ми мигат, премигват и напомнят за себе си. Не искам и да ги нося в джоба си под форма на малки пощенски пликчета, дето тежат по 2 тона. Message delete.

Аз съм Off, fucking off line;)))))))

Весели празници на всички!