Типичен сценарий: стоя си на спирката и чакам метро или трамвай. Минава някой и хууубаво се отърква в мене, въпреки че от другата му страна има два метра място.

Кажете че съм маниак, кажете че съм куку, но такива неща ужасно ме дразнят. Не понасям непознати хора да ми нарушават личното пространство, особено пък нечистоплътни непознати хора. Обаче в този случай важи аксиомата: колкото по-мръсен, смрадлив и гнусен човек, толкова по-голямо желание изпитва да се вре в околните.

Не говоря за натъпкан градски траспорт – говоря за нормални ежедневни ситуации, когато наоколо има предостатъчно място. Примерно, опашката пред касата в голям супермаркет – има една порода хора, които непрекъснато трябва да се натискат в гърба ви. Да ги гледате на кръв е излишно. Такива екземпляри са дебелокожи като хипопотами, иначе нямаше да се държат така на първо място. Да поотстъпвате тактично – полза няма. Все така се мачкат във вас и само излишно притеснявате и трети човек – този, който стои пред вас и вече започва да ви хвърля раздразнени погледи. Единственото, което работи в този случай, е да сложите между натрапника и себе си количката с покупки - нека се натиска с нея, щом има желание.

Но понякога и това не помага. Веднъж чаках на изключително бавна опашка в супермаркета, а зад мене се въртеше и квакаше една бабиера от гореспоменатия вид. Половин час не спря да се отърква в гърба ми, да ми сумти на ухото и да ми пръска слюнки по врата. Според изпитания си метод сложих между нея и себе си кошницата с покупки и се надявах, че съм се оттървала. Нищо подобно. Бабката докато подскачаше наоколо в стремежа си да се навре колкото се може по-напред, се спъна в кошницата и имаше лошата идея да ми направи забележка, защо съм си била оставила кошницата там. До този момент криво-ляво се сдържах, но при тази реплика ми изгърмяха бушоните и се разкрещях: "Ако си стояхте на мястото като всички останали, в нищо нямаше да се спънете! Но вие постоянно трябва да се навирате в мене! Не ви ли е неудобно на вашите години да се отърквате в непознати хора? Или това ви възбужда? Говори ли ви нещо термина "личнo пространство"? Хайде, скочете ми на гърба, да видим дали опашката ще тръгне по-бързо!".

Бабето повече не гъкна и не помръдна, както и цялата опашка.

Другата ми любима порода са натискащите се в траспорта. Типичен сценарий: седя плътно притисната в един чичка и си викам "човекът не го прави нарочно, от другата страна са се натрупали много хора, дано скоро да слязат". По някое време се оглеждам и какво да видя – хората отдавна слезли, от другата му страна метър място, но човекът се разположил и не му се мърда.

Ако вече се чудите дали не съм наред или просто имам адски лош късмет, да обясня. Аз съм малък формат, куцам и имам една такава инфантилна физономия, което кара много хора автоматично да ме възприемат като празно място. Не получавам нищо от онова уважение и дистанция, които един по-едър мъж смята за нещо естествено. На Kiff например никога не му се случва хората да се опитват да минат през него или да му седнат на главата, при което той не проумява от какво толкова се оплаквам. Но всеки по-дребен познава това чувство - за да не те възприемат като идеалната жертвичка, се налага постоянно да се зъбиш и да си търсиш правата.

http://whatsthatcrap.blogspot.com/