“Flames to dust, lovers to friends, why do all good things come to an end?!”

Нели Фуртадо - All Good Things

- - -


Минаха точно пет месеца от последния път, когато бях влюбена.

Беше едва за няколко минути. Чисто чувство на вливане един в друг.

Бързо нахвърлих спонтанна скица на предстоящите илюзии – „как щеше да бъде, ако после бяхме останали заедно”, казано в няколко мисли.

После я смачках автоматично и захвърлих в кошчето.

Няколко минути наситено усещане на НИЕ двамата... После здрав секс.

На сутринта се събуждаме отделни хора, все едно всеки е паднал от високо в тялото си и сега се осъзнава.

Чувството от мен си беше тръгнало преди да се събудя (и слава богу!)...

 

Малко по-рано предишната вечер музиката изпълва телата ни тотално.

Не си спомням нито дума, но оставам с усещането, че си говорим много оживено.

Казваме си „Наздраве”.

Изследвам те с очи, а ти уж случайно ме докосваш в сладката ни приказка.

Трябваха ми други пет месеца, други случки и важни вселенски изводи, за да седя сега тук с теб и да се забавляваме небрежно.

Не знам как все се разминавахме досега... Няма значение – наздраве.

 

След като ти си тръгна сутринта, пих кафе без захар и без мисъл.

Тествах себе си дали все още имам тръпка... ама... май съм ОК.

Изтрезнявам бавно, връщам се в разума си. А ти? Вероятно пътуваш смачкан със снощните дрехи в някой автобус за към вас... И сигурно не мислиш за мен.

 

... Започва някаква изкусителна песен, поклащаме се близо един до друг и се прегръщаме почти незабелязано, вживели се в ролята на танца, все едно се налага заради обема на тълпата, а не зареди желанието...

"Да съм мислила за теб и мен?", питам себе си, докато правя още една малка случайна стъпка, за да скъся разстоянието (ето, вече усещам парфюма ти) – ами да, ама не сме се срещали като днес досега... Все имаше нещо друго... И други хора...

 

Средата на деня позира философски гола пред мен.

Хапнах. Поговорих си безсмислици с някакви хора в Skype.

Предполагам, че нямаш очакване, че ще те потърся – защото наистина няма да го направя.

Волята ми в играта е по-силна от желанието... В девет от десет случая успявам да убедя себе си да действам не както искам, а както знам, че няма да свърши с неприятен край (из наръчника „Как да избегнеш разбиване на сърцето от неподходящ или подходящ човек”).


... Поглеждам те в очите докрай и вдигам глава. Усещането, че ще ме целунеш, изпълва устните ми.

И - изненада! Бих казала, че не го очаквах или планирах, ако вътре в себе си не знаех, че беше неизбежно да се случи някога – знаеш това. Вписваме се един в друг, почти ритуално.

 

Разговарям със следобеда си. И той смята, че си е заслужавало за една нощ, но няма смисъл да вдълбаваме в „ние двамата”. Точно като мен.

Похвалих му се, че съм се изпитала дали имам нещо към теб и че май нямам.

Приливът на адреналин и усещането за „нещо се случи” заспаха тотално изтощени и използвани докрай.


... Не мисля, че си казахме още нещо повече с думи... Танцувахме до сутринта. Прегръщахме се. Целувахме се. Еуфорични. Желаещи се. И сбъдващи се.

Тръгнахме към вкъщи.

А по пътя бях раздвоена от идеята дали да се разочаровам веднага или да те изпратя да си ходиш и да разбера, че между нас нищо няма да излезе друг път.

 

Привечер ми предложи да пием по едно малко уиски.

Говоря с приятели по телефона. Върша задачи из вкъщи. Не мисля за теб...

 

...Вкъщи сме. Сами. Събличаме се бавно един друг. Изпиваме се с очи.

Миг преди това се влюбих в теб за няколко секунди.

Усещах, че от толкова други случайности тази е най-приятната и толкова омагьосано изглежда всичко събрано от този миг, че утре ще имаме смелост да се впуснем в нещо абсурдно друго...

 

(колкото и да ми се иска да напиша тук – на вечерта той си появи изненадващо, аз излязох от усилията си за невлюбване и После се превърна в изключително приятно разчупване на стереотипа... НЯМА).

Притичаха задъхани пет месеца на тотално невлюбване.

Нещо като спиране на цигарите – не мога да изброя колко дни съм била влюбена досега, но мога да кажа със сигурност за всеки един ден от това време, както пресният непушач може да ти каже минутите от последната си цигара.

Чудя се какво толкова правих в тях, което си струва преобличане в история... Очакване за обрат няма. Разказах ни вече.

Оттогава ми останаха само 30 секунди от песен, в които си спомням какво се случи онази нощ и си мисля, че текстът е писан за мен и теб. Така че, може да се каже, че съм останала без последствия...

Притеснява ме само защо седнах да напиша всичко това 5 месеца след като обещах на себе си да не се влюбвам в теб...