Преди две години реших, че никога няма да обичам така, както обичах тогава. След 9
годишна връзка, когато накрая човекът, който е означавал всичко за теб, те гони по стълбите за едно шкафче и няколко стари диска, се питаш: Това ли краят на любовта?

След време осъзнах, че това е било най-правилното и хубаво нещо, което може да ми
се случи, защото открих и опознах себе си, започнах да обичам и уважавам себе си, да ценя собствените си качества и да правя нещата, които ме правиха щастлива. След още няколко любовни разочарования и запознанства с мъже, които не знаеха какво точно искат от себе си и живота, реших, че историите със сродните половинки, подходящият мъж и всякакви подобни приказки просто не са за мен или поне не в този живот.

Реших, че обичам себе си и че животът ми е прекрасен и без мъж в него, любовта не може
да бъде ограничена само до любовта между мъж и жена. Беше ми омръзнало да слушам съветите на майка ми, според която вече е минало времето за някакви невероятни тръпки и емоции, които и без това били само в началото на една връзка, приятелките ми ме намираха за много претенциозна, даже чух и предложения от типа: fake it till' you make it... well thanks, but not for me.

Затова си заживях живота по моите правила и не ме интересуваха приказките на другите... само че не предполагах, че човекът, който съм чакала или търсила се е намирал през цялото време подэ носа ми и през всичките години съм могла да се запозная с него, но все не се е случвало. Винаги съм мислела, че когато срещна Него, ще бъде като на филм... небето ще се разтвори, краката ми ще се подкосят и звездите ще запеят "Hallelujah".

Да, ама не... в моята история Той просто е най-добър приятел на братовчед ми, с когото съдбата или провидението, или кой както реши да го нарече, ме срещна едва преди 3 месеца... и оттогава животът ми се промени.

Всички хубави неща, които са ми се случвали в скромния ми 30-годишен живот са се случвали бавно, всяка една победа е била извоювана и изстрадана, докато това, което ми се случи преди няколко месеца, стана точно за няколко дни и с всеки изминал ден става все по-хубаво и прекрасно. Ще излъжа, ако кажа, че не съм предполагала, че ще срещна някого като него.

Всеки от нас вярва и се надява, чака и се моли да срещне човек, който да го обича, за това което е, да го приема със всичките му грешки и недостатъци и да го кара да се чувства щастлив и обичан, по-добър и по-силен.

Така и аз никога не съм се отказвала от любовта и винаги тайно съм се надявала, че ще дойде денят, в който ще се почувствам по този начин, имала съм своите очаквания и надежди. Но начинът, по който той ме кара да се чувствам всеки ден и начинът, по който той ме обича, гледа и докосва, надминават всички мои представи.

Улавям се понякога, че се питам, какво щеше да стане, ако го бях срещнала преди две години, на рождения ден на братовчед ми, на когото не отидох, защото трябваше да разделя последните общи столове и дискове с човека, когото някога смятах за единствения.

Но сега знам отговора и той е, че настоящето и бъдещето са пред нас и понякога ставам страшно нетърпелива за следващото ми приключение с него и че ако не бях открила пътя към себе си и моето сърце, нямаше никога да открия този към неговото.

Ако това ви хареса, гласувайте за него на страницата ни във Фейсбук:

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150094602991037&set=a.500575116036.273801.369579496036