"Моля те, не си сваляй тричетвъртите чорапи, моля те!" Взаимното събличане преди секс под слабата светлина на свещите понякога може да крие странни изненади. И тези изненади не винаги идват под формата на потник. Три-четвъртите ми чорапи с почуда установяват, че са обект на фетишизъм, а си мислеха, че са най-обикновено средство за топлене през зимата и за предпазване от съприкосновение на кожата с високия до коляното ботуш под джинсите. "Да имаш бели?" Не, имам черни, по-дълги, със силикон, ставам палава аз и понечвам да стана. "Не, не, бели, бели!"

Либидото ми спадна. Защо и двамата сме по на 30 години, щом ще си играем на "чичо доктор" като на 6? За какво ми беше цяла вечер - а и много вечери преди това - да се правя на тази умна и успяла жена с кариера, щом сега ще ме вкарват ролята на малко момиченце? А карирана плисирана пола случайно да ти се е приискала? А да си вържа косата на две плитки? Сплетени или само с панделки?

Докато три-четвъртите ми чорапи изчакват в безтегловност края на това болнавичко сношение, аз си припомням наум всички лолитски перверзии. И се чудя дали ние жените понякога не ги насърчаваме. Пазим диети, за да сме слаби като млади момичета. Епилираме се навсякъде, за да сме с гладки кожи пак като невръстни тийнейджърки. В главата ми нахлува онзи пасаж от книгата на Набоков, в която Хъмбърт Хъмбърт говори с погнуса за новопокаралите косми по краката на изключително възрастната си 16-годишна любовница, която се бръснела, за да се прави на 13-годишна.

От една друга гледна точка, хрумва ми тогава, тричетвъртите ми чорапи в този случай успешно прикриват периода между деня на последната епилация и първият, в който следващата е възможна. Хайде, намерихме плюс в цялата история. О, я се отпусни и се наслади на този оргазъм, човекът проявява ентусиазъм, насърчи го! Чорапите ми неохотно се съгласяват, макар и не невинно бели.

За майката на д-р Фройд

На другата сутрин е време да стана пак онази умна жена без тричетвърти чорапи. Разгръщам дебелите книги, за да опозная по-добре човека, с когото снощи правих секс и когото дотогава имах усещането, че познавам добре.

Добрият стар доктор Фройд е винаги първата ми идея в такива случаи. Но той има ужасяваща теория: мъжкият фетишизъм е резултат от травма в детството, свързана със страха от кастрация. Момченцето иска да види пениса на майка си, казва брадатият австриец, но като не го вижда извръща очи от ужас и първото, което му попадне пред погледа след като открие, че такъв няма, става обект на фетишизъм.

Боже, майката на човека е носела бели тричетвърти чорапи, когато е извърнал очи! Това ли ми казва Фройд? Около 20-те си години бях развила фетишизъм към мъжете с очила. И за сведение на д-р Фройд и майка му, у нас няма никой с очила, няма как да съм извърнала ужасен поглед към такъв предмет в ранното си детство, когато съм открила, че мама не е като тате. Но пък имах поредица от интимни приятели с повредено зрение, диоптрите обикновено минаваха 4. Колкото по не вижда, толкова по-добре.

Първото обяснение, което дадох на този феномен, беше ласкателен за мен - обичам умни и чели мъже, а не сексуални обекти! Около 20 е много важно да изглеждаш сериозен, защото все още се боиш от сексуалността си. Минаха години, поналегна ме малко цинизъм и си казах, че сигурно предпочитам недовиждащи от чиста комплексарщина - да не ми виждат дефектите. Накрая, някъде около раждането на феминистката в мен изскочи и съвсем трета версия: "Момчета, не можете да си представите какъв кеф е да му свалиш очилата преди секс, сигурно това изпитвате и вие, когато й сваляте сутиена преди да й се нахвърлите," казах веднъж на двама изумени мои неинтимни приятели, които едва не си глътнаха сламките на коктейлите след това изказване. Във всеки случай никога не ме поканиха на среща.

Истината, всъщност е винаги някъде там, и обикновено по средата на всички версии.

Не искам да съм някой друг

По пътя към следващата ни среща с моя нов познат, любителят на ученически униформи, се отбивам до магазина за бельо и си купувам възможно най-скъпите тричетвърти бели чорапи. Да го раздразним, но по малко по-зрял начин, да видим какво ще изскочи, мисля си решително аз като един Марлоу тръгнал да разкрива убийство. Пъхвам покупката в чантата, където ще изчака докогато трябва.

В ресторанта съм пак онази умна и успяла жена с кариера, която е чела "Лолита", а не е Лолита. Разговорът е приятен, алкохолният градус се покачва. Вадя от чантата чорапите и ги показвам. Естествено той веднага задава класическият въпрос "у нас или у вас?" "Първо ми кажи откъде ти дойде това странно предпочитание? Да не би да съм излязла с Хъмбърт Хъмбърт?"

Човекът не очакваше да се качи на психоаналитично влакче на ужасите тази вечер, но събира смелост да бъде откровен."Стар спомен, една жена която носеше такива чорапи." Очевидно оставила трайни емоционални спомени. Или пък олицетворява носталгията към онези години, когато всичко е било невинно и просто.

Помислих си: не искам да бъда някой друг! Трябва да избягам от този фетиш, да го бия, да създам свой собствен. И както си го мислех, така същата вечер скъпите бели чорапи повисяха в безтегловност. И това беше голямата грешка. Влязох в чужда схема. Съгласих се да възродя един демон, а не го прогоних.

Да излъжеш фетишист

За следващия фетишист, когото срещнах, вече бях подготвена. Човекът обичаше да раздава храна. На всяка среща ми носеше шоколади. Оказа се, че го прави с всички, жени, с които се е срещал. Подава ти два шоколада и заповядва: "Яж!". Обяснението, че съм може би единствената жена на света, която не обича шоколад, да опита с нещо друго, примерно хубави цигари, не подейства. Тайно започнах да подарявам шоколадите на племениците си. И съвсем явно пак се зарових в дебелите книги. Оказа се най-обикновен "хранещ фетишист".

Подсъзнателният мотив на това действие е да предизвика надебеляване в другия. Тук обясненията, според психолозите са две. Първото, по-безобидното е, че човекът има фиксация върху бременността. О, няма да ме измамиш, миличък, ако искаш да ми правиш бебе, можеш да ме попиташ. Няма защо да ме тъпчеш с шоколад, за да се превръщам в балон.

Дотук, дето се вика, нищо страшно. Можех просто да повдигна въпроса. Само че не бях сигурна, че не е второто обяснение. А то гласи: мъжете понякога тъпчат жените с шоколад, защото в най-хард фантазиите си представят как стават толкова дебели, че не могат да се движат. По-лошото е, че си представят как така се превръщат в тотално зависими от тях, казват психолозите. "Дебела ли беше последната жена преди мен?" Да, отговаря той веднага без притеснение. Очевидно не е успяла да напълнее достатъчно, щом я е заменил с друга. Както вече става ясно, безплатният поток шоколади към племениците ми секна бързо.

Психолозите също така твърдят, че има безобиден фетишизъм, който обществото приема. Например - култът към бельото. Моите тричетвърти чорапи не мислят така.

Те мислят, че за да се създаде хармонична връзка е необходимо да не си мерим шоколадите. И да не се опитваме да обелваме люспи от човека пред нас, за да търсим нещо отдавна отминало и забравено. Моите тричетвърти чорапи искат да бъдат оставени на мира просто да топлят през зимата.

сладък живот