„Мюзик Айдъл”... просто свърши!

Странно, но „Мюзик Айдъл” все пак свърши. По едно време се бяхме притеснили, че край няма тоя сезон. Но все пак свърши, представете си – всичко вече е известно. И докато се чудим за какво друго да пишем, нека хвърлим едно око на някои изводи от „МИ 2”.

Иронията настрана, вторият сезон на „Айдъла” беше по-добър от първия. Заслугата не е само в липсата на мрачната фигура на Слави Трифонов сред продуцентите и водещите. Иван и Андрей почнаха добре, но някъде в средата на сезона изведнъж осъзнаха, че Дългия ама наистина го няма и положиха сериозни усилия да се олеят самостоятелно. И успяваха с променлив успех. Заслугата е до голяма степен на сценаристите им, които просто ни заляха с простащина, в която би се удавил и дебелокож хипопотам в добре импрегниран воден костюм. То бива рейтинг, то бива чудо, ама... Знаем, че „МИ” не е интелектуално предаване, но пък не очаквахме да е чак смесица от MTV “Jackass” и гей вариант на „Комиците”. Въпреки това, двамата са симпатични – издържахме ги без да си счупим телевизора с табуретката няколко пъти по 2 часа.

Журито бе по-интересно от миналата година, а сякаш и по-компетентно. Не сме казали, че бе безпристрастно, но и ние не сме такива. Дони направи няколко грешки, но като цяло се представи отлично като музикален продуцент. Подкрепени от феноменалния Иван Лечев и тук-там от други лица, група Те оставиха изумително добро впечатление като съпровождащи. Отдавна знаем, че Те са класни музиканти, но този път просто ни смаяха с универсалността си.

Въобще, като ТВ шоу „Мюзик Айдъл 2” си беше ТВ шоу отвсякъде. В него прелетяха по допирателната даже и няколко чужди звезди, а като страничен резултат България по погрешка гласува за Германия в конкурса на „Евровизия”. Факт – "МИ 2" до такава степен отвя конкурентното „Пей с мен” по Нова ТВ, че мнозина дори не знаят що е то „Пей с мен”, кой участва в него и защо Светльо и Камен не стават за водещи дори в дует.

Тазгодишният „Мюзик Айдъл” изкара даже световен хит в лицето на Валентина Хасан! Иначе тъжна история, но нали се разбрахме, че това е шоу на Иваниандрей, а при тях добрият вкус е нещо като английският хумор – известен е главно с това, че го няма.

И отбележете – в БТВ някак си са научили, че пиратството не ограбва! Миналата година щяха (уж...) да съдят цял интернет, че върти „Шест кокошки съм заклала” и им нарушава авторските права. Тогава хора по-напред с материала се опитаха да им кажат, че като си произвел (макар и случайно) ултра-хипер-мега хитов продукт, трябва да го въртиш примерно през час, докато и слепите го научат наизуст. Понеже това е рейтинг, реклама, пари... пазар. А пазарът не търпи дупки. И щом ти не задоволяваш търсенето, някой друг ще го задоволи. И като си глупав, ще ти вземе парите, които иначе би могъл да изкараш.

Изглежда все пак някой е чул това послание и тази година телевизията си замълча – не прокле „пиратите”. В резултат „Кен Лий” стана световен хит, показан бе по Си Ен Ен и дори самата Марая Кери се наложи да го коментира. Слушайте внимателно, няма да повтарям – такава реклама и пъблисити БТВ иначе не може да генерира, дори ако Николай Бареков застреля Ана Цолова в ефир и бъде арестуван от Бойко Борисов на живо в студиото. Просто няма такъв филм! И само да чуя още веднъж, че „пиратството” ограбвало...

Кандидатите за „айдъл” тази година като цяло бяха по-добри от миналогодишните - със сериозен превес в полза на жените. „МИ 2” ни показа истинска огърлица от перли – вземете която искате: Нора, Деница, Пламена, Шанел, че и други. Няма такава ярко открояваща се звезда, като миналогодишната победителка Невена Цонева, но всяка от посочените е завършена певица с огромен потенциал.

Ако никоя от тях не спечели, то е по две причини. Първо, победителят все пак е само един. И второ – всяка от споменатите е характерна певица със свой глас, стил, репертоар, амплоа и възможности. Да не забравяме, че „Мюзик Айдъл” си е просто ТВ шоу, а не школа за изпълнители. То тормози участниците да изпълняват безумно неподходящи за тях песни в стилове, които не им прилягат и които те дори не разбират и не харесват – в името на шоуто. Повечето световни звезди твърдо не биха минали този тест – те нито могат това, нито им се налага да го правят. От което не стават по-малко велики. По същия начин няма смисъл в това примерно Деница да пее чалга, след като тя е певица с ярка соул и блус индивидуалност.

Точно поради това обаче по правило „Мюзик Айдъл” по света задължително се печели от талантливи и универсални, но като цяло безлични изпълнители. Нима тазгодишният победител Тома не е такъв? От пълен аутсайдер в началото, когото журито се чудеше дали въобще да допусне за участие, той стигна до номер 1. Но не по нечия прищявка, а съвсем закономерно. Тома претърпя колосално развитие в шоуто, той бе най-бързо учещият участник. Той не просто се пребори с изглеждащи непосилни за него задачи, той превърна предизвикателствата да пее песни на Таркан и Азис в истински свой триумф! Човекът успя не защото е метъл, а защото е кадърен, положи много труд и беше себе си.

Иначе какъв „айдъл” може да е Тома, я се замислете малко. Той няма особен глас. Няма и характерна бленда. Липсва му и професионализъм (от четиримата финалисти само той не се занимава професионално с пеене, а с... микробиология), макар че го компенсираше с хъс и природен талант. На външен вид е невзрачен – той е събирателен образ на всеки метъл. Такива има поне по 200-300 във всеки град и са като извадени на ксерокс. Неслучайно седмици преди финала в пристъп на депресия и осъзнавайки колко по-напред и по-добри от него са другите кандидати, той призова да не се гласува повече за него.

Но ако не Тома, кой тогава бе по-достоен да бъде тазгодишният „Мюзик Айдъл” на България? Спорен въпрос.

Може би от последните петима това бе Пламена – рок певица с рядко атрактивна визия и забележителен талант за интерпретация.

А от всичките 12-13 финалисти – може би Иван Ангелов. Въпреки всички опити на журито и водещите/продуценти да ви убедят в обратното, Иван действително бе „най-големият” тази година. Той притежаваше глас, визия, харизма и направо фантастична вокална техника, която му позволяваше да импровизира по неподражаем начин. И какъв съвършен актьор! Уникален талант!

Обаче Иван Ангелов изгоря – не издържа психически на натиска на славата. Момчето просто се побърка... или някой му плати да играе грешната роля, убеждавайки го, че от това ще спечели. Бързата писта обаче носи своите рискове – онзи, който преди 2 месеца наистина беше най-големият (без кавички), днес е никой. Всъщност, някои вече трудно си спомнят кой пък беше този...

Всъщност, дали Тома или пък някой друг е мюзик айдъл, няма особено значение. Да, пичът ще сбъдне мечтите си, дори и тези, които не е сънувал. Да е жив и здрав! Но какво от това? На Невена Цонева й организираха екскурзия до Лондон, където някаква важна клечка я потупа по гърба, снима се с нея и й каза две-три нищо незначещи фрази. После й издадоха албум – не твърде добър, но все пак нелош: ей богу, вътре има глупости, но има и песен на Дайън Уорън! Заснеха й няколко клипа. Номинирана е за де що има музикална награда. И с основание.

Но това е всичко. Няма концерти, няма турнета, няма дори един хит, който да се запее от хората?! Тя е талантлива, тя е красива, тя е чаровна, но е просто медийна звезда като всичките останали некадърници, които незнайно как още търпим. Всъщност се състезава със себе си, понеже други просто няма. В БГ няма композитори, няма други албуми, няма други хитове (то песни няма, камо ли хитове). Изчезнала е цялата родна поп, рок и всякаква-друга-извън-чалгата сцена.

Останали са обаче някакви институции, като наградите на БГ радио или ТВ ММ, които стават все по-жалки и патетични като смисъл и съдържание. Няма кого да наградиш, камо ли кого да номинираш, поради което става смях, смях... ама през сълзи. Положението е такова, че и кучето си да запиша как вие, и то ще бъде номинирано в няколко категории. И даже нищо чудно да вземе една-две награди. Каква полза тогава, че Невена или Тома или някой друг са истински таланти? Изкуството се прави за хората. А талантът не може да се състезава сам със себе си...

В тази връзка на „Мюзик Айдъл” дължим и едно ОГРОМНО „БЛАГОДАРЯ!”. Във време на пълен разпад това шоу ни подари десетина-петнайсет изключителни концерта - с талантливи млади български изпълнители, пеещи на живо и акомпанирани от първокласни музиканти!

Някои от тях изпълниха песните си по-добре дори от световните или български оригинали – това потвърдиха както журито, така (след известно стъписване) и някои именити родни звезди. И ако не е чак кой знае какво да изпееш „Don’t Cry For Me Argentina” по-добре от Мадона, то да изпълниш „Вървят ли двама” и още половин дузина забележителни български песни от миналото рзлично и по-добре от оригиналите им си е направо събитие! Българската музика от миналото е ЯКА!

В заключение, „Мюзик Айдъл” си е просто ТВ шоу – то се интерсува от рейтинг и SMS-и. Всичко друго останало – победители, какво ще стане с тях после и прочее - е второстепенно. Но за зажаднелите ни за хубави български песни на живо меломански души това шоу беше триумф, истински пир! За съжаление – пир по време на чума...

От целия "Мюзик Айдъл 2" накрая ще се запомни едно - репликата на Фънки: "България е Абсурдистан!" Тя казва изчерпателно всичко и го казва кратко.