Без какво не може една жена в 21 век? Извинявам се, но не може без мъже и без технологии.

Ето този небрежен диалог дочух случайно преди дни:

„На моя му смених главата, но пак не става." - „Да не изкарва в млечно бяло, хаха." - „Именно така прави мръсникът." - „Еми, сменяй него, какво да ти кажа.”

Не, не, не. Mацките не си говорят за бивше, поредно, настояще или някакъв друг сорт гадже. За принтер си говорят, бе!

В този ред на мисли седнах тези дни и се замислих: може ли една връзка да има символични технологични етапи? Определено може. Например:

 

Етап „банкомат”

Известен е и като периода „само секс".

Колкото и лишено от романтика да звучи, трябва да признаем - много от връзките започват поради желанието да си легнеш с някой.

Общо взето, в този период все още не съществува обвързване с банкоматите. Това, за което основно си мислите, е: „Пусни, моля те"... пари де. Или емоции.

Ако транзакцията не е във ваша полза, пробвате пак след ден-два. Ако пък устройството не работи, продължавате към следващото на другата пряка.

С една дума, извършвате простата финансова операция: пъхаш карта, вадиш пари и не питаш повече.

Често в този период ви очакват известни изненади. Особено ако сте злоупотребили с алкохол.

Представете си следната ситуация: на сутринта след тежка нощ се завличате до банкомата и установявате, че снощи сте изтеглили крупна сума. Изтеглили сте дори парите за тока, само и само да продължите фиестата. Кофти. Разочарованието е силно и неизбежно ви навежда на въпроса: „Кому беше нужно това".

И това може да се случи: да направите някоя глупост и после да установите, че емоционалният баланс по сметката е нула.

Случват се обаче и приятни изненади. Да отидете да изтеглите и да установите, че има неочаквана премия към заплатата. Тогава банкоматът ви става изненадващо мил. И ако ви се наложи пак да теглите, гледате да минете покрай него - с твърдото верую, че именно ТАЗИ машина ви носи късмет.

 

Етап „мобилен телефон”

 

Колкото и да не искате да си признате, в един момент осъзнавате, че сте станали зависими от отношенията. Точно както сте зависими и от писукащо/вибриращите устройства. По този повод „само секс"-ът зачестява.

Започва дори да се прокрадва нотка на собственическо чувство и сантименталност - нещо като любимите смс-и, клипчетата и снимките в телефона ви. Тези, които преглеждате с усмивка, докато чакате среща и не показвате на случайни хора.

Освен това, познатите все по-често ви виждат „да си говорите" заедно.

По ирония на съдбата, партньорите „мобилен телефон" започват да заемат и голям процент от ежедневието си.

Кофти става обаче, когато единият реши да зачезне от обхват. Тогава няма сила, която да спаси отсрещната страна. Можете да се чудите с часове: дали батерията е паднала, дали не е в някоя канавка или е зает с друга персона и просто не иска да го вдига... Можете да кълнете колкото си искате мобилните оператори или финландско/китайските производители - все тая.

И знаете ли какво? В този случай не можете да се сърдите. Защо ли? – Тътътът, защото: „Нямате връзка с този номер"...

 

Етап „дрегер”

 

В етап "дрегер" често нещата са още твърде объркани, така че смело се работи с умишлени заблуди и ефекта им.

Пример: последният път, когато „духах", беше с чисто експериментална цел. Бях изпила една единствена бира, но ей така – да видя какво ще стане.

И какво мислите? Глупавата машина ми отчете: ОПАСНОСТ четири промила в кръвта! Да бе, да.

Въпреки, че дотогава бях убедена, че една бира не може никак да ме замае, изведнъж усетих краката ми да омекват, а ясният фокус да се губи... Човешкото самовнушение е голяма работа. Така е и във връзките.

Този период също така е адски удобен за измъкване от неудобни въпроси.

Питаш: „Какво правим все пак?", отговаря ти се: „Няма да говорим сега, пили сме". Задаваш същия въпрос в ранна утрин, по време на следобеден чай или го плесваш насред някоя интимна обстановка. Резултатът обаче винаги е все този. Ако искаш се кълни, „духай" в и на дрегера, предлагай и кръвна проба, нищо не помага. Не съществува сила, която да накара някой да ти отговори, когато не знае какво да каже или не иска да бъде прям.

По-лошото е, че накрая от толкова питане започваш да се самоубеждаваш, че проблемът наистина е във въпроса или в теб.

През този период на връзката нещата така се завъртат, че оставаш със силно внушени всякакви дивотии и затъваш в блатото на собствените си субективни илюзии.

Обаче не трябва да се плашите - казах ви, дрегерът понякога лъже...


Често така започват съвременните приказки – за беда или радост.

Но колкото и цинично да звучат, винаги има надежда да преминат в етап Mp3 – този, който съпровожда всеки ден от живота, а в ушите ти постоянно се леят серенади, изпяти само за теб.