Експозицията е именно едно "докосване", споделяне със зрителя на мигове и настроения, усещания за тях - изразени в състоянието на различните женски фигури.
Мая Кубратова обича да експериментира с материалите. Предизвикателство за нея е да подчини материала, да го насити с чувство, да го превърне в предмет, отразяващ душата.
Тя обича скулптурата да е цветна. В нея да има освен обем и линия, и живопис. Търси единство между релеф и триизмерност.
Работата за нея е средство за самопознание, общуване, начин за поддържане на равновесието в душата, защото човешката душа е винаги неудовлетворена.