Вчера бе една специална вечер за всички меломани в България - Massive Attack дойдоха, като едни от хедлайнерите на фестивала Арена Музика, която бе организиран от Sofia Music Enterprises.

Огромни опашки се виеха пред зала "Фестивална", докато други изчакваха в стратегическа позиция около входовете, пиейки леки алкохолни питиета. Самият концерт започва с Мартина Топли-Бърд, която по-късно се присъедини като вокалистка на Massive Attack. Мнозина изпуснаха шоуто й, заради гореспоменатите опашки и питиета, но с нежния си глас тя подготвяше публиката за "основното".

А то дойде малко след девет, залата буквално преливаше от хора, а температурите се оказаха най-големия проблем и дразнител на публиката.

Massive не си губиха времето, започнаха ударно със United Snakes, следвани от " Вabel" за чието изпълнение Мартина отново се качи на сцената и превзе публиката с гласа си. Може би първите няколко парчета могат да се опишат като опипване на почвата, но по-скоро е една много добре измислена и режисирана градация на настроението в публиката.

На сцената се появява Хорас Анди, който не прилича на типичен реге изпълнител, а по-скоро на старейшина от приказките, чиято мъдрост и знания са го изменили в нещо свръхчовешко. Започва с "Girl, I Love you" от последния албум на бандата, а на забележителната видео стена отзад, започнаха да изписват стряскащи факти за това колко е "интересен" светът ни. За 580 литра вода, които ползва гражданин на САЩ, спрямо 18-те полагащи се на Камбоджанец, за близо 400-те милиона души, които живеят с под 1 долар на ден, за разликата в БВП-то на глава от населението в Израел и Палестина, за похарчените 720-те милиарда долара, които САЩ са изхарчили за загубената война в Афганистан, за петрола който се изсипва в Мексиканския залив, за средната заплата на професионален рибар (27,5 хил.долара) и печалбата на Бритиш Петролиум за 2009 г, която бе в десетките милиарди, и разни други такива "забавни" факти.

Спорно е кое надделяваше над публиката, дали музиката, музикантите на сцената или сменящите се вокалисти, защото всичко това губи значение, защото започна "Teardrop" може би една от най-комерсиалните и обичани песни на групата, а публиката отвърна подобаващо на Мартина, като пя всеки един ред с нея, бавно, нежно и методично. Не става кой кого е хипнотизирал - публиката Мартина или тя нас, но кой ли го и интересува, важното е че ние, тук и сега се пренесохме там, пък било и за малко.

С последните акорди на парчето, чувам момиче до мен да казва: "Дано има и Angel". Явно 3D, Daddy G и Хорас Анди са я чули, защото точно това е следващата песен, а публиката обезумява. Буквално. Викове, писъци, скокове, рев, ръкопляскания, а Хорас Анди стой скромно и едва ли не незабележимо пред нас и ни потапя в магията си. Без увъртания или забавяне. Почти не сме си поели дъх от "Teardrop", а Massive изцеждат последните ни сили (те и жегата) с Angel. След края  на песента чух същото момиче да казва: "Вече мога да умра щастлива", което може би най-добре описва какво се случи в тези няколко минути в зала "Фестивална".

Следващото парче е "Inertia Creeps" а на видео стената започват да текат заглавия от жълтата преса в България от последните дни и месеци. Няма да ги изброявам, защото просто можете да ги видите в една друга рубрика.

Кратка за почивка за Massive Attack, за нас, и за да се каже формално, че това е бис - с освежени сили те се появиха отново на сцената и първият бис започна със сингъла от последния им албум "Splitting The Atom", последван пък от първият им сингъл "Unfinished Sympathy".

След тях дойде Atlas Air, която изцеди и мъничкото останали запаси от енергия на хората(да не забравяме и жегата), но може би най-впечатляващото беше анти-комерсиалната пропаганда, която течеше на видео стената, изразяващата се във феерия от лога на компании, чийто приходи е в десетките и стотици милиарди долари, а всичко завърши с размазаното лого на BP и слогана "Beyond Petroleum".

Отново кратка почивка, дори някои си тръгват, само за да се върнат бързо бързо, тъй като Massive Attack поднасят последния си подарък към нас -  Karmacoma. Песента обърна всичко отвътре навънка, възприятия, хора, органи, всичко. Добре, че свърши та да си дойдем на мястото, че не беше ясно как точно щеше да завърши вечерта.

Определено има защо да ги наричат "Кралете на трип-хопа", нещо което те твърдо отричат, а и съм склонен да се съглася с тях. Това не беше група, която свиреше някакъв стил музика, а група която свиреше истинска и чиста музика. Перфектен завършек на лятото в София и подобаващо начало на лятото по родното Черноморие.