Любомир Милчев-Dandy е писател, който поравно смайва с остроумни и парадоксални текстове, дендистки инсценировки с много антикварно сребро, леопардови пантофи и бляскави телевизионни изяви.

Мнозина казват - „Това е прекрасно!", а други - „Това е ужасно!"... Тъй че ви предстои истинско предизвикателство - Dandy е новият ни колумнист, чиито наблюдения ще ви предоставят редкия лукс на особения поглед, на шармантния стил и на шика на една опасна, но и съблазнителна независимост.

Има за какво да се безпокоите - ще загубите всичките си предразсъдъци! Dandy ще ви въведе в опасната тема за БЪЛГАРСКИТЕ ГРЕХОВЕ, ще бъде ваш изповедник, додето лицето му заприлича на капуцинът, изслушващ Салиери в Милош-Формановия „Амадеус".

Ето леко въведение в тая предизвикателна проблематика: Непоносимост към чистотата на образеца. Истински ужас от образеца.

Многотърпеливост и грижовност към сурогата. Шизофренна сдвоеност на нормативното и на това, как нещата вървели от само себе си.

Кратковременност на построенията при мегалидея за древност. Неспособност на преоформянето на кое да е значимо наследство на миналото в проект.

Несъстоятелност на политическото. Корупционен модел. Несъстоятелност на концепта за европейско.

Несъстоятелност на авторитетното интелектуално говорене.

Пренебрежение към вещното.

Зле разбран снобизъм.

Периферизиране на естетическото.

Биг-брадърна обсебеност от чуждия поглед. Толериране на инфантилизма. Вечен екзерсис.

Липса на усет за мащаб. Не нещо малко, но добре поддържано, а гигантическо и което подлежи на запустение.

Склонност към постоянно и в крайна сметка безплодно алтериране. Всичко непрекъснато се преразглежда. Разхитителност и всепоядност. Всичко се приема временно при едно условие - да не се засегне болезнената тема за липсващата традиция. Това минава за свобода.

Липсваща невинност на погледа. Липсващо Belvedere. Фарисейщина. Всяческо избягване на екзистенциалното основание. Нашенското - сурогатна величина на гузността. Това не е онова, което е, а онова, което остава, когато решим какво няма да го бъде, поради невероятната ни раздразнителност, докачение, сръдливост.

Незаплатени с кръв неща- свобода, демокрация, вяра, дори и литература.

Нормализиране на мизерията. Поради недовиждане на благосъстоянието под носа ти.

Негодност на българския концепт за постмодерност при непълноценно изживяна и прекъсната насилствено модерност.

Богомилско неразпознаване на богоявлението. Богоявление, не мемориално, не и месианистично-профетично, а в напасване на времената в пунктума на настоящето.

Липса на ритуал като животворене на символичните връзки, в което човешкото подлежи на внезапна трансформа и обожание.

Липсваща интуиция за грях. Как да обезискусим нашата изкусност. Как да я върнем обратно в природата и да я почерпим оттам като въздаяние. И още, и още...