Знам, че звучи малко извратено, но често обичам да „воайорствам"... контейнерите за боклук около моя блок.

Уверявам ви, има какво да се види. Те водят свой собствен (миризлив) живот и около тях постоянно нещо се случва. Определено са една малка, но задължителна ърбън-единица, без която не може. Личният ми визуален достъп е върху три посоки: запад, юг и изток. Може да се каже дори, че съм доста вещ в риалити-сериала „Trashwatcher".

Виждал съм забележителни неща - като обиграна банда от две кучета и три котки, действащи в желязна комбина. Котките влизат в контейнера и с дружни усилия измъкват по нещо оттам, после го добутват до чакащите отдолу песове, а в замяна получават охрана от набезите на други „кучешки групировки".

Но в този материал няма да се спирам на контейнерния „енимъл планет", а на калената Армия на клошарите.

Тук не става дума само за онези бездомници-камикадзета, спящи на открито и живеещи кратко. Съвсем не. Те дори са изчезваща порода в моя район.

Става дума за далеч по-многобройната група от бивши учители, инженери и други пенсионирани държавни служители.

Те са що-годе спретнати, карат ретро-велосипеди с пластмасова щайга на багажника и имат дори специализирани уреди за „дисекция" на контейнерите за смет.

Някои са вежливи. Дори поздравяват сърдечно своите „колеги" и се осведомяват до каква степен са преровени кофите в съседния квартал, например.

Други са зли. Правят скандали и се карат, ако някой гастрольор им навлезе в територията.

Има и „подредени". След като изнесат съдържанието и си харесат плячката, после прилежно връщат останалите боклуци обратно в контейнера.

Но има и „разпилени замърсители", оставящи (след пазаруване) всичко да се премята по тротоара с дни. Тези са за отстрел, но все още ловът на клошари не е официално разрешен по нашите земи...

Големият „траш-бизнес" най-върви в събота и неделя. Уикендът е много силен откъм смет период. Всеки си е в къщи, чисти и яде здраво, а фирмите по чистота не се мяркат никакви.

Това е раят на клошарите. Като бракониери в дивечово стопанство без горски надзирател са. Контейнерите са заредени догоре и са си направо мол отвсякъде. Те примамват „специалистите". Цари нещо като национална промоция. Боклукът се проверява по няколко пъти на ден, а конкуренцията в почивните дни е повече от жестока.

Някои си водят и помощници. Те обикновено са в по-крехка възраст и просто учат занаят. Определено е полезно с оглед накъде се е запътила Родината.

Най-онеправдани са зелените, жълтите и сините контейнери за разделно събиране на отпадъци. В тях почти никой нищо не слага и съответно никой уважаващ себе си клошар-ветеран не ги поглежда. Те са нещо като лъскав денс-клуб, в който никой не влиза заради гадна музика и надути цени. Нашенските „трашъри" са ретро и не им пука за шарена пластмаса. Те си тарашат мазните железни (хеви метъл) контейнери.

Вчерашната ми боклукчийска пеленгация обаче беше направо смразяваща и доста зловеща. Още ми се гади:( Една котка закусваше с нещо до контейнер номер 3 - южно изложение пред блока ми. Налетя й на всичко решена бабка. Тя с ритник фалцово елиминира котката, наведе се, взе й закуската и лакомо започна да я дъвче:(...

На европейците - честито!

Скоро (надявам се) нашата армия закоравели клошари-ветерани ще гастролира и при вас и ще се смеси със жалките ви „траш-аматьори"! Голямото европейско „Траш-турне" се подготвя.

Само дето в него няма да звучи бесен „траш метъл".

А само как би паснал тематично ...