Всички вече знаят, че конкурсът за песен на Евровизия е едно ТВ шоу със затихващи функции. Оп, извинете – всички, освен президентът Първанов.

Последните песни-победители в конкурса, към които публиката е проявила поне някакъв елементарен интерес, са Wild Dances на украинката Руслана и My Number One на гъркинята Елена Папаризу – съответно през 2004 и 2005 г.

Последният истински голям хит, спечелил Евровизия и отбелязал сериозно присъствие в класациите, е израелският Diva на лицето с неопределен пол Дана Интернешънъл – през далечната 1998 г. И отбележете, че той е все пак истински европейски хит главно в източната част на континента. В западната едва ли днес някой си спомня тази песен.

Последната световна група, спечелила Евровизия, е АББА – в средата на 70-те. Според мнозина, тя е и първата такава – други просто няма.

Евровизия обаче се опитва да превърне конкурса си в нещо средно между Европейско първенство и Шампионска лига и не жали пари и усилия за това.

Ако говорим за шоу – успява. Всяка година финалите стават все по-смайващи като визия и постановка. Тазгодишният в Белград счупи всички възможни класации. Сърбите предложиха грандиозна постановка и мизансцен, фантастична анимация и бляскава визия. Ако още някой тук си мисли, че в Сърбия е по-зле, понеже тя не е в ЕС, нека спре да си го мисли. За сведение – югославската RTB беше единственият член на Евровизия от соц лагера още по време на студената война, има дебели традиции и опит както от участие в това и други състезания на Евровизия, така и в организирането на собствени ТВ шоу програми на забележително професионално ниво.

Вземете само залата, в която се провежда конкурсът. Такова фантастично съоръжение за провеждане на музикални концерти и спортни събития в България няма и няма да има докато е жив който и да било от нас. Не защото сме малка страна – днешна Сърбия (залата е нова) е по-малка дори от България. Не е член на ЕС. Преживяла е десетилетие на войни (!). Тъпкана е с мафия (боже, колко си приличаме) и поне довчера беше управлявана от върли националисти, поради които е в международна изолация (боже, добре че не си приличаме чак пък толкова!).

Защо те имат такава зала, а ние не, никой не може да ви отговори. Една от възможните причини вероятно е, че ние си имаме министър на културата, който с парите на българските данъкоплатци (това сме аз и ти, здравей!) организира мощни национални рекламни кампании в защита на икономическите интереси на няколко огромни частни чуждестранни световни монополисти – като печално известната кампания „Пиратството ограбва”.

Но да се върнем на Евровизията.

Шоу има, и то добро. Музиката обаче в конкурса я няма никаква. Сигурно защото регламентът се опира на всякакви изкуствено измислени условия, но не и на пазарни принципи.

Тази година обаче правилникът за участие удари върхът на идиотщината. Чак пък такава тъпотия никой не очакваше, макар че принципно ние българите сме свикнали да настъпваме мотики. Да беше само това, че ни отнеха правото за участие направо на финала, извоювано с толкова старание и талант от Елица и Стунджи миналата година – да сме го преглътнали.

Но не – поради тоновете откровена чалга, с които източните страни заливат конкурса и нервират западните зрители в големите държави-членки, те първо измислиха така наречения полуфинал. Нещо като чалга цензура, но маскирано под външно уж други причини. Примирихме се, пък и виждате, че когато нещо е добро и интелигентно (Елица и Стунджи), то все пак получава някакво признание.

Обаче се оказа, че почти никой не гласува за песен или музика, а на национален принцип. И поради геополитически причини едни страни винаги гласуват за други, от което печелят... страните от бившия СССР, страните от бивша Югославия и страните с най-много емигранти в чужбина (в този ред). И затова тази година измислиха нов регламент и още един полуфинал.

Според новите условия има два полуфинала и не можеш да гласуваш в този, в който страната ти не участва. Лично аз не разбрах – по какъв принцип са разпределяни страните в единия или другия полуфинал? Тоест – на случаен, чрез жребий, или има дирижирано поставяне (в което чиновниците в Евровизия решават: тази страна тук, а тази – тук)?

Гледайки разпределението на страните в полуфиналите, то определено изглежда дирижирано. Примерно, България и Гърция са в различни полуфинали и не могат да гласуват една за друга, както се случи миналата година.

Това на пръв поглед е справедливо. Гърция традиционно гласува добре за България, просто защото българските емигранти там са вероятно най-голямата чужда общност и влияят сериозно на крайния резултат. Обаче България традиционно гласува добре за Гърция не защото тук има гърци или защото много обича Гърция, а защото от една страна българинът си обича балканската сръбско/гръцко/турско/циганска чалга, а от друга сърбите не изкарват такава на Евровизия, турците се опитват да изкарат нещо по европейско на този конкурс, докато гърците за-дъл-жи-тел-но пускат само песен с фолклорни мотиви, често на международно познат изпълнител и обикновено песента им... просто е добра.

С други думи, българинът реално гласува не геополитически, а за това, което му харесва. Просто той това харесва, а и да повторим, че гърците и турците много се стараят и предлагат качествен продукт в този конкурс. Тогава какво – нали уж целта беше да се гласува според това, което харесваш? А излиза, че имено това право е отнето например на България с новия регламент. Бърз поглед ще ви убеди, че това е така и за още доста други страни.

Втората нелепост. Колкото и да дирижирате жребия, странните от бивша Югославия и от бившия СССР са доста повече от две и винаги ще се падат по няколко заедно в един полуфинал. Което – както се видя още от резултатите на първия полуфинал - обезсмисля идеята. Значи за едни може, за други – не.

Дирижираният жребий става още по-невъзможна мисия след като установиш, че страните гласуват една за друга не по един, а по различни признаци. Вече казахме – единият са бившите СССР и Югославия. Другият обаче е етнически произход или език. Разликата между държави като Румъния и Молдова примерно е чист евфемизъм. А те са в един полуфинал! Понеже как да отделиш Молдова хем от Румъния, хем от бившия СССР и едновременно да отделиш Румъния от Унгария (заради малцинствата) и от Гърция (заради многото румънски емигранти)? Не става – невъзможно е нито теоретично, нито практически. Значи пак – за едни може, за други – не.

Освен това, този дирижиран жребий за вечни времена ли е?

Ако е за вечни времена, значи докато сме живи ние все ще гласуваме взаимно в една група от около 20 страни, сред които например Турция, Македония, Чехия, Португалия и Швеция. Няма да обяснявам защо например България винаги ще печели от това, че е в една група с Македония (е, от нея донякъде) и Турция, както и колко много печелят Македония и Турция от това, че са с България.

Дори да оставим това, като знаем предварително с кого сме в група, какво ни пречи да се договорим примерно със споменатите Чехия, Португалия и Швеция тайно да си ударим взаимно по едно рамо? Начини ще се намерят – мощни компании, опериращи в съответната чужда страна (имаме значими инвеститори и от трите тези държави в БГ!), които да спонсорират една добра рекламна кампания или мобилни оператори, работещи в повече от една страна, които да повлияят на гласуването. И да не мислите, че само ние, понеже сме българи, ще се възползваме от тази възможност? Не си го мислете, хич. Когато се опре до бизнеса, той има много интереси. И пари, с които да ги отстоява.

Ако пък дирижирираното поставяне не е едно и също завинаги (е, ще сменят само страните домакини-победители), то как ще се направи второ, трето и прочее такова дирижирано по определени принципи поставяне, след като то е ясно, че дори и първото не работи като хората?

Ако пък жребият е на случаен принцип, става още по-зле. Винаги ще има страни, които ще се паднат с други по начин, който да им даде нечестно преимущество пред останалите... както и такива, които да са несправедливо ощетени. За утеха едната година една страна може да е прецакана, а на следващата година обратно – да извади късмет.

Но къде пак остава музиката в цялата схема? Някакви песни ще печелят, други пък ще губят – не защото са добри или лоши, а защото така се е получила коалицията съответната година. Ми тогава защо въобще не теглят победителя на случаен принцип, като лотария? Така и така изборът му ще бъде горе–долу на такъв принцип!

С двата полуфинала изчезна и всякакъв елемент на риалити от конкурса. Няма „Здравей, Полша, как е времето при вас? А сега да видим: Полша дава X точки на този, Y точки на онзи, Z точки на еди кой си...” Сега вече нищо не виждаме. Водещите разправят тъпотии и след някое скучно изпълнение на скучен местен талант отварят един плик и казват: „Финалисти са този, този и този”.

Като чуеш кои са въпросните финалисти – и ти се изправят косите.

Защо точно „този, този и този” са финалисти, а другите не?

Отговорът очаквайте утре – в следващия полуфинал на този материал: „Как да не спечелим конкурса на Евровизия - II”.