That's all folks. Изпратих 2007-ма, посрещнах 2008-ма (подобаващо при това) и настъпи време да се завърна към безкрайни делници или безспирни празници... все тая.

Важното е, че към каквото и да трябваше да се завърна, имаше единствено един способ това да се случи, предвид творческите планове на времето - с влак.

Отдавна не се бях възползвала от класните услуги на БДЖ, но още по-отдавна не се бях възползвала от услугите на Митичният им герой - ВЛАКЪТ. Единственият, неповторимият, несравнимият ТОЙ.

Мислите си, че преувеличавам? Моля, пътниците да се настанят удобно и след кратък преглед на хронологията и илюстрацийте към нея, сами да преценят дали има и капка хипербола в думите ми...

Маршрутът: Добрич - София; планираното времетраене на пътя - 10 часа; реално времетраене - пълна мистерия. А сега някой от запомнящите се положения на часовниковите стрелки в конспектиран вид:

22.00-00.00 часа

Аз и обичната Лили се тръшваме на запазените си по чудо места и потегляме. Няма парно, но понеже ние сме очукани, обръгнали,претръпнали и каквото-още-може да са от живота две девойки, стиваме зъби на тракащите си ченета, сгушваме се в палтата си и търпеливо зачакваме чудото на топлото да дойде и в нашия град.

По първоначални сведения това трябва да се случи след гара Синдел, тоест делят ни около час и половина до заветния момент.

Предвид, че сме двете и имаме разни провизии под форма на бисквити, идилията е почти завършена....Почти, казах.

Малко след настаняването ни влиза една учителка и с най-миловидният си поглед ни пита дали може да настани три момиченца при нас.

Те първо на първо наистина изглеждат безобидни и второ, добри хора сме все пак - разбира се, че може. Oh,my! Чак след това осъзнахме с пълна сила значението на последното изстреляно от милата учителка, затваряйки купето: „Айде, тихичко, да не пречите".

Предвид, че влакът имаше закъснение за два часа имахме честта да разберем: от кой има поредно бебе Бритнитуу, ма чоуиек;

Коя е последната хитова пиесен; Че в Някаква си хижа, там нейде из Родопите имало Диско и СПА (хак да им е на хижарите, извинете);

Че Тони от 5Г клас самоо трябва да си смени дънките и под всички пуловери, с които я е навлякла мама е облечена кат' за дискуу и ей ся ши стане да се разтанцува.....

Въобще една безспирна канонада от полезна за нас информация, изпята на честоти пред които всички прилепи биха склонили смутено глави.

Желанието ми за потомствое силно разклатено.

00.15-01.20 часа

След като половин час жизнерадостните термитчета ни даваха само напразни надежди и тръгваха и се връщаха в купето близо 10 пъти, най-сетне си заминаха.

Този път наистина ги няма, тишината е пропита с отсъствието им. Ееехх, сега вече не само се лишихме от писъци, ами и топлото ще дойде.

С Лили сме на път да скочим и да заиграем полка, предчувстващи бъдещето блаженство....

Синдел, Синдел, Синдел......леелее, какво става тук??? Обръщам се, недоумяващо към нея, понеже се надявам в резултат на изтощителни празници да халюцинирам, че Влакът не помръдва и на йота. Обаче, не би.

Наистина не се движим и парно все още няма.

Излизаме в коридора и срещаме едни познати. Решаваме, че ако обединим усулия и всички дружно дишаме и пушим там, има бледна надежда за спасение.

По ирония на съдбата сме застанали до чудото, от което се регулира „парното". Има три степени - топло, умерено и изключено....Ама като гледаме на степен „топло" какво се случва, започваме да нищим въпроса дали под „Умерено" БДЖ нямат предвид „УМРЕмерено"?

От там някой извади вино и се започва Голямата Лигавня. Само тя може да ни спаси май в този момент.

Разработваме цял сценарии за ново риалити. Лилка предлага проекто заглавието да е „БъДиЖелезен". Целта на изпитанието е да оцелееш на гара Х, У часове (за нас това е вече трети, ама кооой ли ги брои) на минусови температури.

Голямата награда и добрата новина: Ако издържиш, има шанс да пуснат парно по някое време. Това, ако не е бонификация, здраве му кажи. Бухубуху, подсмърч, извинете, не здраве...

01.20-02.30

О, Чудо!!! Наистина потеглихме, както обеща един мил човек с мустаци. И, мога да се закълна, че май още нямам отчупени крайници, а пръстите на краката ми се връщат в полу нормално агрегатно състояние.

Това трябва да се отпразнува. Отиваме и си купуваме две бири от Спалния.

02.30-03.20

По пътя срещаме друг познат, който се присъединява към нас. По необясними причини започва да спори разпалено с кондукторите.

Аз съм гушнала бирата си и слушам музика, така че не следя с особено напрегнато внимание протичащата драма. Дочувам само реплики от рода на „Аз имам право на сапун и хавлия, за да си измия ръцете" - (хахаххаа, ок, събуди се!); „Кой ще ми плати за закъснението"; „Защо е студено във влака" и прочие.

Принципно обичам да съм в помощ на обществото, но:

Честно, пред такива сложни въпроси и моята жертвена коза би избляла отчаяно преди да предаде богу дух.

Представяйки си сапун и хавлия в тоалетните на БДЖ се чувствам така сякаш говорим за елфи, музи и русалки...Изхилвам се свенливо на тази си мисъл и се напъхвам обратно в купето при Лили.

03.30-03.31

Мило дневниче, разстроена съм. Дойде онзи неизбежен момент, в който бирата си дава нейния вот и аз по собствено желание или принуда, трябва да посетя специфичното сдание във вагона.

Омотавам плътно около носа красивият си розов шал и тръгвам с решителна стъпка напред.

В отчаян опит да се преборя с корсажи, чорапогащници, джинси и пуловери, съм силно съсредоточено върху темата „как изглеждало биде на чукче значи".

Whatever. Дори успявам да стигна до мокри кърпички, така че битката Юлето-WC завършва с достойното 1:0 за мен.

03.32-03.35

Влизам в купето. Поредна авангардна екстра, предложена ни от БДЖ. Влакът е една от малкото паралелни действителности, където можеш да редуваш Сибир с Африка и то с цената на минимални усилия.

Правиш крачка - преспи сняг, връщаш я назад - и дано да си се сетил да сложиш официалната си хавайка за пътуването. Чудна работа.

Поглеждам към Ли, за да я осветля за новите си прозрения, но тя спи същински ангел на Гаврош. Или е припаднала от задух, знам ли.

Аз пък решавам твърдо, че не мога да си позволя да се събудя като бройлер и пиша ето тези глупостив един тефтер.

Бих писала и още, но е прекалено горещо за творчески напъни. В коридора пък няма да мога да държа химикала, понеже още не съм виртуоз в захващането на предмети със скиорски ръкавици. Ами, това беше от мен значи.

Оставям снимките да говорят вместо мен.