Плачеш ли?
Понякога не мога да спра. Ей така, без сълзи. Без дъх. Без край. Устата ми сама се разтваря, сякаш ще изкрещя. А звук не излиза. И клепачите ми се свиват. Сбръчкват се болезнено и вече не мога да гледам. Опитвам се да ги отворя, не става.
Пробвай пак. Ама друг път.
Не искам да ми е гадно. Гадно ми е и ме боли, а причината за това е крайно тривиална: няма любов. Липсва ми, искам я, търся я и пак. Няма любов.
Прозвуча гейски. Чувствата са за педалите.
Вече няма значение всъщност как звучи. Това е.
Вчера един приятел ми каза, че неква мацка ми била навита. Бил съм изглеждал като мръсник.
Щях да падна.
Навита? Мръсник? Говорим за поредната незадоволена комплексарка, крещяща за внимание. От онези, дето те налазват само за да си докажат, че са желани.
Та как да обясня на тоя приятел, че има значение коя ще ми спи на възглавницата. Вече има, по дяволите. Иска ми се да не беше така, но сега е така.
Виж, преди нещата стояха по-различно. Добрите стари времена, разбираш ли. Тогава всичко, което мърдаше, бе обект на желанието ми. Всичко с люшкащи се гърди предизивкваше у мен гъдел под лъжичката. Всичко с талия сякаш ме молеше да го изпълня със себе си. И това беше години наред. Не виждах жени, хора, а движеща се плът, която трябваше да ми се подчини.
Аз бях един реализиран чекиджия. Просто в леглото не бях сам; под мен имаше и момиче.
Нещата обаче сякаш се усложниха. Извървях пътя до другата страна и не мога да се върна обратно. Само като си помисля, че стана като на шега...
Оная сутрин тя просто ми каза, че иска да си купи яке. Не разбирах как може да тръгнеш по магазинте с човек, с който миналата вечер се напи и преспа в полубезсъзнание, но нямах какво да правя и я последвах. Говорихме за... даже не си спомням за какво. Ето я и интересната част - просто си говорихме. Нормално, естествено, без преструвки. Без номера, без игри, без комплекси. Чисто тя и чисто аз.
Година и половина продължи нашето обикаляне за яке. Ако зависеше от мен, нямаше и да приключи. Но тя си избра друг моден консултант, който й показа нови магазини. И май й харесаха, не знам. Не съм я чувал, а ми липсва.
Малко съм обиден на света. Никой не ме предупреди, че когато Тя си тръгне, с нея си отиваш и ти. Или поне половината от теб. Онази, мислещата половина, с чувството за хумор, с идеите, с желанието за живот. Тази част просто изчезва. Остава другата, която е апатична и безсмислена. Черупката. Колкото и да почуквате отгоре, приятели, аз няма да се обадя. Аз липсвам.
И все още ме боли. Много. Панически. Понякога искам да си разпоря гръдния кош. Искам да бръкна вътре и да смажа мутрата на оня тъпанар, сърдечния мускул. Защото ми писна да го слушам как хленчи. Ушите ми кънтят заради скапаното цвърчене. А той си пее ли, пее една и съща песен на един и същи тон...
Писна ми от вулгарност и простотия, от чукане и ебане, от курви и чекиджии.
Искам да усещам и да бъда усещан. Без преструвки и без игри. Искам да обичам и да бъда обичан.
Искам чисто аз и чисто ти.
Viaturnata Melnica
на 05.03.2008 в 18:01:02 #15Радвам се че отделих време да прочета написаното от Велин. Бях останала с впечатление че на БГ мъжа му дай само чалга и силикон
Чудесно е че има и такива, които в един момент осъзнават че в живота има далеч по-важни неща. Надявам се Велин да намери истинската си половинка!
Saso
на 05.03.2008 в 17:13:26 #14Май сме всичките ама тва е друга тема![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_rolleyes.gif?_=1446728989)
MayDay
на 05.03.2008 в 15:45:19 #13Може да звучи егоистично, но така като прочетох изповедта... и ми стана готино... готино, че има и други хора в "празното пространство". Накефих се максимално! Браво на автора и както е видно, много хора знаем за какво говориш, така че горе главата. Тук сме на училище и всеки ден научаваме по един нов урок!
SashoDikov
на 05.03.2008 в 15:45:16 #12и кво - влюбил си се и са те заебали. я го пусни в още един сайт. ми честно да ти кажа - сам си се преебал, преспал си с нея и си се влюбил. мъжете правим обратното![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_cool.gif?_=1446728989)
boris
на 05.03.2008 в 15:20:43 #11не се притеснявай. скоро болката бавно ще затихне и ще се замени с едно такова празно пространство. после ще намериш друга "любов" защото си я търсил. ако нямаш късмет може и да остане с теб и просто да я чувстваш от сега нататък като част от теб. А ако си късметлия и тя също си тръгне тогава ще имаш щастието да установиш, че този път болката е съвсем кратка и много бързо можеш да и заповядаш да си отиде. и така и така......... и дабре дошъл. Нямаш представа колко могъща е тъмната страна. Тя е огромна, титанична сила, с която не е сравнимо нито едно друго нещо.
Xecutable
на 05.03.2008 в 15:16:59 #10Имаше една фраза "никога не превръщай човека до себе си във "всичко" защото когато си отиде оставаш със "нищо" " и те така.
Aleksis
на 05.03.2008 в 15:10:38 #9Чисто и ясно. Поздравления!
КомБат
на 05.03.2008 в 15:01:37 #8pavlitos мисля, че човекът не е имал предвид купувач на дамски аксесоари и може би затова болката му е толкова силна.....ония дето не търсят консултанти, а купувачи с лопата да ги ринеш
Иначе статията-изповед е страхотна и сякаш и мен ме понесе едно дежа вю.....но това е друга тема ![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_wink.gif?_=1446728989)
pavlitos
на 05.03.2008 в 14:47:02 #7Спокойно Велине. Частта която ти липсва не си е отишла. Четейки изповедда си мисля, че се е случило правилното нещо. Ти не си моден консултант, нали? Не ти трябват робини на модата и магазините. Това е урок, друг път да не тръгваш за яке. Пак си изкарал късмет, някой хора ходенето по магазините им продължава много по дълго. Ще ти се върне радостта от живота, няма къде да отиде, но за тия удари по мъжкото его трябва време. Едно от важните неща е да се оттърсиш от всякаква вина и да не гледаш назад. Не е клише, че времето лекува.
null
на 05.03.2008 в 14:12:18 #6about bloody time! най-накрая нещо истинско. значи все пак можете да пуснете нещо по-интересно от комплексирания индивид със сдуханярския и циничен псевдоблог, в който целия свят е крив? браво, господин Терзиев. пишете още.
Nuc
на 05.03.2008 в 13:45:34 #5Сякаш имам представа за какво говориш. Аз също изпитах онова чувство - че си открил Истниската си Половинка, онази, за която пише в книгите. За себе си знам обаче, че след Половинката ми, би било лицемерно спрямо другите да опитам да създам семейство и щастие с друг. Просто защото никой няма да може да получи Онази любов от мен. Колкото и изтъркано да звучи - давайте винаги възможност на човека до вас. И никога не го оставяйте да си тръгне без да сте направили всичко, че да поиска да остане. Иначе ще съжалявате цял живот, че не сте направили достатъчно. От едно огромно сърце, избрало самотата пред лицемерието.
JLokomoTuBa
на 05.03.2008 в 13:30:31 #4Ако питаш мен пии една бира..защото нали знаеш-които пие бира не умира
wrong
на 05.03.2008 в 13:24:32 #3az ne smqtam 4e v izpovedta stava vapros za liubov - prosto ot edna opredelena vazrast, 4ovek iska spokoitvie i ravnovesie - iska da ima 4ovek do sebe si, s kogoto da spodelq ejednevieto si.
ВНЛ
на 05.03.2008 в 13:09:27 #2Прекрасна изповед! Който не е изживял взаимната любов, не е живял истински. Велин Терзиев поне е живял истински, макар и за кратко. Но живота продължава и шанс да се срещне пак любовта е голям, главното е че вече той знае какво търски. Успех!
Saso
на 05.03.2008 в 12:52:19 #1Прекрасно! Точно за това иде реч!![](https://webnews.bg/assets/images/emoticons/icon_rolleyes.gif?_=1446728989)