Какво, по дяволите, значи "истинска" лъжа? Едва ли това е въпрос, който ви измъчва ежедневно и ви хвърля в размисъл по ранните часове на нощта. След множество умствени напъни реших, че въпросът приема твърде сериозно значение за крехката психика и реших да се допитам до по-старши - болен логик.

„Какво, мислиш, е истинска лъжа?", зададох аз въпроса с жив интерес и погледнах с възможно най-въпросителния поглед, който можех да докарам.

„Как какво е? Много просто: лъжа, която не е истина, е истинска лъжа!", заяви той, леко обиден от въпроса. Казах си "това е страхотно, най-после имам дефиниция за „истинска" лъжа.

Доволна от отговора и бързайки към вкъщи да запиша гениалната мисъл, срещнах друг познат, който мога да определя само като недоразбран/недооценен философ/геймър. Приближих се плахо, за да не наруша личното му уединение, и си зададох въпроса, почвайки отдалеч и очаквайки умопомрачителен отговор.

"Може ли един въпрос? Ей така, интересно ми е какво мислиш. Какво мислиш за лъжата?", и се опитах пак да докарам онази въпросителна муцуна.

„Не бих употребил думата лъжа... По-скоро волни и неволни заблуди и самозаблуди... Лъжа е прекомерно морално ангажиращ термин, често обвързан с идеята за вреда, надвишаваща ползата от съответната...", каза той накратко, като останалите няколкостотин реда ви ги спестявам.

„Хмм, интересно, а какво би нарекъл истинска лъжа?", продължих аз смело, без да се замислям за последствията.

„Лъжата, която е истина, е своеобразна форма на "лъжовна лъжа"! Волна заблуда, целяща извличането на полза, без оглед на последствията от това... С една дума, користна безотговорност. Май бяха две думи, но какво от това - доближавам се до същината".

Объркана от отговорите, които получих и изморена от въпроса, най-после съм вкъщи. В крайна сметка заключих, че всеки ден се лъжем за различни неща - последна цигара, новата диета, няма да забравя да купя хляб...

Според мнозина лъжата е и онова нещо, на което се крепи любовта. Опитвали са безуспешно да дефинират любовта, а щом тя е така митична, какво ни кара да мислим, че можем да сложим лъжата в определени граници?

Лъжите понякога са и онези самозаблуди, които ни карат да се чувстваме щастливи. А дали и мечтите не са едни своеобразни лъжи? Мечтаеки, ние заблуждаваме съзнанието си, че ни очаква нещо хубаво и това ни кара да се чувстваме добре.

Поглеждайки по-абстрактно на въпроса „Какво е лъжа?" и изхождайки от по-горното, бих постъпила по детски като отговоря, че „лъжата не е нищо лошо".

Една лъжа, докато не установим, че е такава, не ни кара да се чувстваме зле, тъй като я възприемаме за истина. И дори когато разберем, че тази "истина" всъщност е лъжа, тогава пак истината, че истината е лъжа, ни обижда, а не лъжата сама по себе си.

Продължавайки в този дух може да открием много лица на така простата дефиниция за лъжа. Ако имате и други интересни погледи върху нея, ще се радваме да ги споделите с нас. Няма да се лъжем - първи април е все пак.