Събота е! И то почивна събота! Прецаках ли ви, а? Тази година сте аут! Няма цветя, няма подаръци... заключил съм се като в трезор, пуснал съм и блиндираните щори... и няма да ви се дам този път.

Десетки години ми малтретирахте сърчицето и го надупчихте като швейцарско сирене с огромни тунели. Стискахте ме като лимон, разкатавахте ми мозъчните клетки, хапехте като разгонени вампири и ми рециклирахте безценната енергия. Мачкахте като валяци честната ми душица и накрая ме ритахте, докато агонизирах...

Ама съм много злопаметен, да знаете! И този път няма да мине номерът. Покрил съм се. Преди се минавах, но това вече е друга ера. Купувах даже от бавноувяхващите екзотични цветенца, да им се радвате по 6 месеца. Спонсорирах разни луди карамфилопроизводители-мародери, решили точно на 8-мия ден от март и на 15-тия от септември да стават мултимилионери.

Познати и приятели все една строфа си знаеха после: „Такъв ти бил късмета, не попадаш на подходящи!”. Айде стига! Не е в това въпросът. Въпросът е в обидната липса на логика! Дори на едно логическо микронче.

Колекцията ми по темата е пребогата. Знам я наизуст и ще я помня вечно.

То може ли да се забрави например онази палава блондинка, която на първа среща въодушевено ми сподели: „Толкова съм влюбена, че съм сигурна, че в първата една година от връзката ни няма да ти изневеря!”... Ха сега де? Говорехме за женска логика!

Ами онази, дето си събра багажа без причина точно навръх рождения ми ден, за да съм го „понесъл по-леко”!? Логика, а?

Или друга, която повтаряше през сълзи: „Моля те, влез в мен (би-биийп), защото приятелят ми ме чака и сигурно много страда. Мъчно ми е за него, влез в мен (би-бииийп), действа ми успокояващо!”. Отново брилянтна логика, но стига толкова примери от една безумна колекция. Отплеснах се!

Връщам се на празника фалшив. Ето как е описан във Wikipedia (виж у лево, моля).

И какво излиза? Тачим го като луди този ден ние, екс-Съветския съюз и виетнамците. Останалият свят явно изобщо не си почита нежната (неоплешивяваща) част от населението, влачеща прашки, силикони и високи токчета.

Малко по-деликатен е осмомартенския проблем с роднините от женски пол. Грехота е те да бъдат пренебрегвани като лудите перхидролени (и не само) хахавели.

В процес на колебание съм как да ги зарадвам НЕфалшиво. Бабите се изключват, защото са с изтекъл срок на годност, а си имат и „бабин ден”. Малките момиченца също се елиминират, имат си Първи юни. Остават съпругите, майките и евентуално лелите.

За тях какво? Цветята в случая са финансови луксове за камикадзета-самоубийци на месечни заплати. Но ако традицията повелява на този ден да се връчва прясна флора... тогава една маруля и връзка репички ще свършат далеч по-полезна работа. Пестят пари (в случая), пълни са с витамини и нямат време да се сбръчкат и изсъхнат. Явно това ще е... или кутия бонбони (за по-вталените).

Осмомартенската почивна събота те спасява и от лицемерните „честитки” на амортизирани колежки, които целогодишно ти забиват в гърба ножове, кирки и петролни сонди.

Иначе жените стават за доста неща и имат широко приложение в бита. Стига да не се занимават с режисура, игра на футбол и вдигане на тежести. Тогава нещата са тотално извънконтролни и отблъскващо грозни.

А 8-ми март? Абе, я го зарежи това... в нелегалност съм!