КУЛТИВИРАНАТА СОДОМИЯ

В „Страстите Исусови" има сцена, в която след отказа на Пилат да съди Исус, водят сина божий в двора на цар Ирод, за да реши какво да прави с поданика си, в недоумението на римските власти от странната „провинциално-суеверна" драма. Ирод е представен като закръглено, мазно, двуполово същество с накъдрени коси и тежък грим, заобиколено от фаворити и капризно раздразнено, че го занимават с нещо неясно и твърде сериозно. Самата среща на содомита с невинността го вбесява. Чистотата, обвинителна сама по себе си, разваля разюзданото им празненство.

Гледайки филма, си казах: на кого прилича феминилният Ирод? - ами да, о, ужас - прилича на Азис.

Колкото до израза „култивирана содомия" - той е на писателката Райна Маркова в романа й *.Log. Там, на с.121, горчиво отбелязва българската ситуация.

ХОМУНКУЛУСЪТ

Ето как в нашия изряден преглед на многобляскави светски чудовища отброяваме ексклузивен екземпляр - Азис, хомункулусът-майкълджексън на родната пластична хирургия и херолд на „Ах, как боли!". Цар Киро на родния попфолк, кралят, не - малко е, цезарят на ромската меличност, императорът на азийската прочувственост и вопъл, ах. Сега пък сигурно не знаете що е „азийско" - метрика и мелодика, противопоставени на класическото гръцко с хипертрофиралата си прочувственост и чувственост. Е - нашето азийско се оказа, ха-ха - Азиско...

Един брилянтен, мелезен екземпляр, хвърлящ изобилно светлина върху български особености, направили възможно гнусновато-съмнителното, ала снабдено с много шоублясък явление.

Тук да ви предупредя - нищо лично, нищо антималцинствено и антипедерастично, интересува ме само:

Как и защо мелезът е възможен и възкачен на пиедестал?

Какви кръвосмешения разпознаваме в него?

При изричното условие, че не разглеждаме никакви чисти, а само трансвестирали величини.

Кесаревото - кесарю!

А! И друго уточнение - нали когато нещо чуждо ни е натрапено, имаме право поне на собствената си погнуса?

Смешение първо, мелическо. Социализмът бе поделил музиката на класическа, естрадна и народна. Нейде, по-маргинално креташе старата градска песен за любов, ревност и раздяла и разни кръчмарски мостри с циганска кръв, с които с голем кеф се бъзикаше Тодор Колев, та ни разсмиваше. Да, ама това, дето на едного се струваше нявга смешно, на други им се привидя по-късно възвишено. С „демократичните промени" паднаха какви ли не граници, което на мнозина се стори да е „свобода". Класическото не бе повече нужно. Тъй наречената естрадна и тъй наречената народна музика встъпиха в кръвосмесителна връзка и изродиха изродчето на чалгата, трансвестирала новоградскоселска песна за любов и ревност и други ми ти работи в азийски стил; бракът на Паша Христова, повей, повей, и Стоян Аргиров, Македонско девойче..., зазвуча прочувствено в нова версия като „ Ленче ле..., от Бургас за София..." И зурли...

Втората употреба на балканската потребност от кралимарковски епос в модерни времена и за нови герои и на ирационалния порив на българското към сръбското. Цеца Величкович. Радио Београд. Добар дан... Секакви провинциални изчадия в порива им да се преобразят на сръбски певачици.

Смешение второ, псевдобалканско - В условията на тая много голема „свобода" българското направо заскучня... Къде по-атрактивен се оказа сръбско-турско-гръцко-циганският микс. Той ще ни изрази волята и чувствата „на свобода". Тук дойде на помощ и за оправдание оркестърът за сватби и погребения на Горан Брегович и дори Джипси кинг! Колко било темпераментно, колко било страхотно, защо да не си оползотвориме и нашто циганско и циганското в нас, модерните варвари. А че от това не се получи очи чорние, а някаква молозлива кръчмарска селщина, ами много важно. Купонът да тече - София, Варна, Пловдив, Бургас... И да купонясваме - че то тоя народ какво ли друго умее! Звездата-всекавечерница Славчо Трифонов и други шоуспътници-ентусиасти дадоха каквото можаха в тая посока и в тоя жанър. Липсата на българското в помиярския микс се оказа най-възбудително, направо неустоим афродизиак. Защо? Ами защото българите изглежда да са загубили волята си за образ. По думите на Стефан Попов... Кой е Стефан Попов? - най-големият ни културфилософ и възпитател на Царя в изгнание.

Смешение трето, ориентално - изтокът, рускоазиатският разкошествен микс и сурогатът на индийското. Боже какво е това, питал съм се, виждайки Азис - одна огромная Алла Пугачьова, и в серьоз, или великороссийская версия Майкла Джексона Киркор? Ну чтож... Или пък един врътнал от мегаломания Муслим Магомаев? А може би слонът, моят приятел? Харе Кришна. В някои от клиповете си Азис прилича на профанизирано индийско божество и тъй олицетворява един български копнеж по древната Индия, познат ни още от Людмила Живкова. Една друга пък се нарече Кали - която е индийската богиня на злото. Те нали циганите били дошли от тъмната-индия...

Смешение четвърто, транссексуално - Що е Азис, ако ли не пискливо виещата и стеняща, отдадена на пластичната хирургия мъжо-женско-никаква мешавица. Искам цици, но и свръхдълъг пенис. И изкуствени мигли и да съм рус, па нищо, че съм цигане... Искам целият свят да разбере „Волим те, волим те, Китаец, ти си мушкарац!", ама искам и жена и детенце.

Смешение пето, най-опасно, защото е обсесивно-вездесъщо - аз не съм просто шоу-звезда, аз съм всичко, свят. Попълзновявам към и трансвестирам всичко.

Аз съм Йохан Себастиан Бах!

Ще стана и министър на културата!

Ще ви покажа задника си от билбордове!...

Ще водя шоу!

Искам всичкото да бъда аз - гледайте ме във захлас!

Аз съм Царевна лебяд!

И Лили Иванова.

И Васко бях.

Вие не съществувате, защото аз, Азис, ще ви изтрансвестирам всичките.

Популярността? На какво се дължи? - ами на гореказаните смешения. Изметта си е измет, но нали някой трябва да изрази чувствата й. Смесените й чувства...демек... Той го прави в гореказаните трансвестии. В микса си за чудо и приказ!

НАРОДЪТ ДЕКАДЕНТ

Въпреки предразсъдъка, че българите са разумен народ, май се оказа, че са декадентски народ. Разпасано-пиян народ в безумието си се радва на чудовища. Колкото по-изкуствени - толкова по ги боготвори. Все иска да бъде забавляван. А защо трябва да бъде забавляван? От какво е уморен? От себе си? А има ли себе си? Кое е истинското, което би искал да опази? Защо налита на сурогати и трансвестии?

Все тежки въпроси...

За които са невъзможни миловидни отговори.

Възможна е само горчивина. Докога...