Не бива да се пише, без да се мисли.
Това е първият извод след изчитане на емоционалния текст „Внимание - хипита!".

Вторият извод - по-точно съвет към авторката - безумно е да се прави паралел между днешното хипарство и онова - от 60-те.

Но това са частните отметки към текста.
По-тревожното е - непросветеността и неумението да се осмисли понятието „свобода" сред днешното зомбирано технопоколение. (Твърдя това с целия позитивизъм, който притежавам, тъй като познавам Лина, която с толкова страст е описала хипарството).

Описала го е горе-долу правилно, само дето изводите и коментарите са тотално объркани и сгрешени.

Лина, хипарството не е само „фестивали, безразборен секс, друсане" - това се прави с пълна сила и от сегашните 20-годишни.

Хипарството е позиция, усещане за свобода и някаква идея как да се отстоява това усещане.

Зад тези неща - колкото и смешно да ти звучи - прозира зараждането на едно активно гражданско общество.

Колкото до свободата - прочети „По пътя" на Керуак и тогава ще поговорим.

А пък за анонса ти за „личната хигиена" въобще не си струва да се дискутира.
Мога да ти посоча няколко доста високопоставени люде от днешното ни модерно и хигиенично битие, които са скарани тотално с това понятие.

Затова - за да не бъда многословен - моля те, напъни се малко, прочети Керуак, напъни се още малко - чуй Хендрикс, Джанис Джоплин, Грейтфул дед - и тогава може би ще станеш малко по-различна, яростта ти - провокирана единствено от незнанието ти - ще се смири.