Пътникът вървеше по пътя си. Бялата му дреха се развяваше от вятъра, а пред него весело тичаше кучето му.

Отсреща се зададе старец. Опираше се на дебела дървена тояга. Кучето го наближи и приветствено размаха опашка. Старецът замахна с тоягата и го удари. Кучето изквича от болка и изненада, отскочи встрани и го залая.

Когато старецът наближи, пътникът замахна с ръка, все едно че ще го удари. Спря в последния миг. Старецът обаче чевръсто вдигна тоягата и удари с нея пътника по главата. Пътникът падна в прахта. Oт главата му потече кръв.

- Защо удари кучето ми? – попита той.

- Щеше да ме ухапе – каза мрачно старецът.

- Но то не те ухапа, нищо не ти направи, радваше ти се. Не то те ухапа, а ти го удари – възрази пътникът.

Старецът нищо не каза, само го гледаше злобно.

- А защо удари мен? – попита пътникът.

- Ти пръв замахна да ме удариш – каза старецът.

- Но не те ударих - спрях. И ти въпреки това ме удари – възрази пътникът.

- А ти защо замахна срещу мен? – заинати се старецът.

- Исках да ти покажа, че грешиш – каза пътникът. – Ти се оправдаваш, че си бил предизвикан. Но нито кучето те ухапа, нито аз те ударих. Пък и с какво – ръцете ми са празни, за разлика от твоите. А ти и двата пъти посегна и удари.

Старецът мълчеше.

- Агресията срещу теб е само в главата ти – продължи пътникът. - Във всичко и във всеки виждаш враг. И го нападаш пръв - под предлог, че се отбраняваш. А няма от кого. Разбираш ли, самият ти си станал агресорът. Ти си насилникът, ти си злото. Огледай се – наоколо няма никой друг. Само едно безобидно домашно куче и един обикновен пътник с празни ръце. А ти два пъти нападна с тоягата си и удари. Човече, замисли се какво правиш с живота си и какво става в главата ти.

- Ти какво, да не си някакъв шибан мъдрец? – изплю се старецът.

- Понякога ме наричат така – призна пътникът. – Но започвам да се замислям дали са прави. Аз ти дадох нещо много ценно – познание. Поставих пред теб едно огледало. Ако имаш очи, ще се видиш в него. И ако не харесаш каквото видиш там, може би ще опиташ да го промениш. Но за това, че ти дадох този безценен дар, познанието, получих удар по главата. Питам се имаше ли смисъл. Ако се възползваш от моя дар и се промениш, значи може би си е струвало. А ако не, то значи аз не съм мъдрец, а най-обикновен глупак. Кажи ми ти кой съм – мъдрец или глупак?

Старецът изпсува злобно и си тръгна. Кръвта на пътника бавно капеше в прахта.

„Не давай бисерите си на свинете” (из Библията)

„Доброто трябва да се прави от зло, защото просто няма от какво друго да се прави” (Робърт Пен Уорън)