Червената шапчица се събуди.Навън беше топъл майски ден и небето бе омайно синьо с малки бели облачета, които се гонеха подухвани от вятъра.Момиченцето стана, оправи си леглото, облече се, изми се и слезе долу в кухнята да закуси.

Майка й бе  излязла по работа, но Червената шапчица завари една кошница с бележка на плота. Майка й я молеше да отиде да занесе на баба си храна, тъй като тя бе твърде болна, за да си готви сама. Момиченцето закуси,грабна кошницата от плота и с песен на уста тръгна към баба си, която живееше отвъд гората.По небето се виждаха черни облаци идващи от изток...

Вълкът се събуди.След петнадесет минути го осъзна и отвори очи. Веднага съжали и ги затвори.Обърна се наляво за да заспи отново,но падна от масата на която спеше. Без да отваря очи се изправи и от това главата му се наду като балон....балон надут с болка.

Довлече се до тоалетната и се изпика след което се помъкна към хладилника.Отвори очи и разгледа оскъдното му съдържание - патронче и половина водка и една бира. След кратък и неясен размисъл взе водката и я пресуши на един дъх. Обърна се да се огледа .Наистина си беше вкъщи. Пещерата беше пълна с празни бутилки и фасове. По пода имаше доста козина и тук-там локвички пикня. Изведнъж надуши нещо и в главата му започнаха да подскачат мисли.Опита се да ги усмири. Опита се пак. Така-а-а....изведнъж се изправи в пълния си ръст защото позна миризмата - тук снощи бе имало вълчица!

Какво бе станало снощи?Неумело се помъкна към дивана или поне към това, което наричаше диван.Нещо изхрущя под крака му. Изчака няколко секунди преди да погледне,защото имаше опасност при някое движение без подготовка да се издрайфа....или да припадне. Под крака му имаше скелетче на плъх.

Спомените започнаха да нахлуват в главата му. Снощи се бе събрал с другите единаци. Странна компания бяха те. Тях никой не ги искаше, но пък и те не искаха никой. Понякога се събираха за да се напият....добре де, да се напият повече от нормалното. Снощи бяха стигнали дори до лов, но едвам-едвам бяха хванали 4-5 плъха.

Може би заради невероятните им умения в лова не ги искаха в нито една глутница. Вълка се опита да си спомни още нещо от снощи. На помощ му се притекоха няколко картинки, но те не  хвърлиха достатъчно светлина върху станалото. Все тая! Стомаха му изръмжа доста заплашително. Той  стана от "дивана" и отиде до входа на пещерата.

Сякаш за поздрав заваля проливен дъжд точно пред очите му. Бръкна в джоба си и за своя най-голяма изненада откри две цигари.Запали си едната и се загледа към гората.Трябваше да излезе в дъжда да си намери храна. Когато цигарата опари лапата му той я хвърли вътре и излезе.След малко се върна и взе бирата от хладилника...

Дълго време се влачи насам натам из гората. По едно време му писна и подгизнал влезе в една хралупа в един голям дъб да си почине малко.За своя изненада, както и за изнанада на цялата вселена този път бе изкарал късмет - в хралупата имаше мухоморка. Сега поне скитането из дъжда щеше да е по-интересно. Вълка бързо отхапа половината и я прокара с патрончето водка( бирата бе успял да изпие до половина, преди да се спъне и да я счупи).

Както стоеше и слушаше някаква несъществуваща мелодия в дъжда изведнъж пред дъба мина нещо червено. Мухоморката определено си я биваше. Подаде глава навън и наистина имаше нещо червено. Това беше най-голямата ягода която бе виждал.Залитайки насам-натам се понесе след подскачащата ягода.

Червената шапчица вървеше през гората в дъжда. Малко разхлада в този тъй горещ месец и идваше добре и тя започна да подскача и да си пее. По едно време чу зад себе си нечии несигурни стъпки.Когато се обърна видя най-грозното куче което бе виждала през живота си.

- Здрасти кученце! - пробва се тя и кучето я изгледа сякаш току що му бе проговорил Господ.

- З'асти? - плахо се пробва кучето.

- Не се бой няма да те ритна... - опита се да го успокои момиченцето.Това беше най-неприятно миришещото куче което бе срещала.

- Ама ти вер-хлъц-но гов'риш! - кучето продължаваше да я гледа сякаш му говори всевишния.

- Ами да! - отвърна тя и се престраши да го погали. - Защо да не гов....Ей! - кучето се бе опитало да бръкне в кошницата,но не я уцели,а и тя бързо я дръпна.

- Т'к иа хран-хлъц-а ! - ядосано каза кучето.

- Тя не е за теб,а за болната ми баба! - отсече Червената шапчица.

- Ти иаш ба'а?! - невярващо каза кучето.

- Ами да живее на края на гората и е много болна...съжалявам,но не мога да ти дам храна.

- Мо'а те! Мноу с'м гаден! - кучето я изгледа с нещо, което с много уговорки и фантазия можеше  да мине за "мил" поглед.

- Какво? - отвърна Червената шапчица макар че вътрешно си помисли "Виждам!"

- Г - л - а -д - е -н...гладен с'м! - с усилие отговори кучето и се метна към кошницата с токова забавено и некадърно движение, че на Червената шапчица и стана жал.

- Съжалявам! - каза момиченцето и избяга.

Вълка току що бе провел най-странния разговор в живота си....не знаеше че ягодите имат баби. Запали си последната цигара или поне така си мислеше понеже вече не забелязваше дъжда,който се лееше като из ведро. Мухоморката си я биваше. В замъгленото му съзнание изплува една мисъл.

Мисълта се огледа къде е попаднала,уплаши се и се гмурна пак в неясния поток от мисли, но нещо я издърпа пак на повърхността и започна да я разглежда. Мисълта се бе уплашила толкова силно че не смееше да мръдне.

Вълка не бе наясно как, но бе събрал 2+2 и бе получил 4 ½ . Окрилен от този внезапен и неосъзнат порив на мисълта той се понесе през гората към къщата на края. В движение довърши мухоморката...

Когато стигна до къщата се закова на място по очи в калта. Не помнеше къщата да бе направена от сладки,но пък от друга страна в момента не помнеше много неща. Надигна се от калта от втория опит.Стигна до прозореца и взе една саксия направена от торта....имаще вкус на глина с пръст. Отстъпи назад и се засили да скочи през прозореца. След малко се съвзе в калта. Стана и отвори прозореца.

"Така-а-а я да пробваме да се покатерим".

В отчаяната битка с гравитацията бутна и другите две саксии.Когато тупна на шоколадовите дъски в стаята влезе една гигантска стафида и се разпищя.

Да-а-а мухоморката си я биваше.Писъка на стафидата щеше да пръсне главата му за това той се метна към нея и я изяде цялата на една хапка. Писъка се повтори още по-дразнещ от преди. Вълка се огледа недоумявайки. Тогава забеляза голямата ягода на вратата.Личеше си че са рода с стафидата - и двете пищяха в перфектно горно "до"- диез.

Вълка затвори очи и повтори маневрата от преди малко.Писъка спря и вълка бе сит.Той стана и се просна на леглото от сметана. Цялата стая се въртеше около него.Малко по малко го налегна дрямка. Мухоморката си я биваше...

Изведнъж се събуди от нечии груби ръце.Той отвори очи и го обзе вледеняващ страх. Бе завързан за леглото и едно джинджифилено човече му бе разпрало търбуха с карамелен нож. От разпорения му стомах изскочиха стафидата и ягодата невредими.

"Леле сигурно върху тая мухоморка е пикал еднорог". После джинджифиленото човече напълни стомаха му с топки захарен памук и го повлече на някъде.

"Някъде" се оказа че е един портал в земята, в който човечето го метна вътре и изведнъж вълка се почувства доста лек. Носейки се на долу той бавно потъна в мрак от който така и не излезе....