От небето вали лилава перушина. Прокопи Гочев мрачно наблюдава с поглед на анемично марабу и един кристален клин бавно разполовява черепа му. С усилие стига до телефона.

- Ало, доктор Харизанова, хм... вижте...някак... Абе да забелязвате нещо особено днес навън?

- Защо бе, Прокопе, пак ли препи?

- А, не, просто май атмосферното налягане...- но това съвсем не бе вече оня глас, който билюкбашийски подвикваше снощи на сервитьорката „Още една двойна и не жали леда, гургуличке!".

- Какво беше тоя път? - сряза го докторката с глас по-остър от клина в предния му мозъчен лоб.

- Мастика.

- Тъй... Мастика... Отлично! А колко от нея?

- Е, кой брои такива работи! - писа се ларж Прокопи, докато наблюдаваше как лилавата перушина бавно покриваше един бял парализиран москвич.

- Добре, не помниш. Отново алкохолна амнезия и сутрешните симптоми на параноя, съчетана със спонтанен физиологичен дисбаланс. Какво ти е сега: кръв ли плю, или сърцето ти играе на йойо?

- А, няма нищо такова!

- Белината ли изпи отново?

- Не, моля ви се!

- Ожулени лакти и колене? Да не си се сдавил пак с пекинеза на съседа?

- О, ама недейте така...

- Е, добре де, защо звъниш!?

- От небето вали лилава перушина.

- ...Сигурен ли си?

- А-хъм...Плочникът долу не се вижда.

- Такааааа. Значи отварям ново досие в картона ти. Халюциногенни аномалии... Направо трета степен... Само сега какво да пиша синпатологични или автопатологични.

- Демек... Викате, че ми се привижда, а?

- Не викам, обяснявам. Синпатологични или автопатологични?

- Де да знам, лилава е просто...

- Сам ли ги съзираш тия вълшебства, или и на друг му се привиждат?

- А - сам съм вкъщи, ама хич не ми се привижда. Ако ангелите бяха лилави, да речеш - пощят се, ама...

- Стига дрънканици! Психологическата презумпция за колективна психоза е напълно налице при теб и откачената ти тайфа. Няма да се учудя, ако всички пияници, с които се сбираш, сега виждат същите Арабели и Румбураци.

- Ама вижте, тя - перушината, де - си е съвсем истинска, лепи се по стъклото, закача се по антените.

- Именно, те халюцинациите ако не са „истински" за наблюдаващия ги, щяха да им викат предизборни обещания. Пак те питам: какво да пиша тука, та да мога да ти назнача транквиланти?

- Ами как да знам?

- Обади се на твойте сюнгери и ги питай.

- Вие май нещо на мезе ме вземате?

- Изобщо не мога да мезя прогизнали от мастика джолани. Слушай, Анасончо, ако знаеш какви случаи на масова халюгенопатия имаше при нас. Двама братя развъждаха чушкопеци и ги пасяха редовно на моравата пред блока, по икиндия все бройката на пасбището не излизаше и се дращеха до кръв. Един колектив начални учителки струговаше крака за пружини за бригадирския леглови лагер в Хаинбоаз. Едно четиричленно семейство се кълняха, че всяка вечер при тях идвал да се бръсне Карабас Барабас, а на следващата вечер брадата му пак се влачела чак до пода. Трима играчи в националния...

- Стига! Стига, моля ви, това не може да е истина.

- Точно толкова, колкото и валежът на лилава перушина. Впрочем характерни за този параноиден синдром са квантитативните и полихромните модификации.

- Демек ще умра ли?

- Не, но може след време да ти се стори, че перушината вече е зелена или че валят орлови пера например. Но това трябва да е промяна, наблюдавана от всички, защото проявите на този синдром са свързани с образуването на особен психичен коридор между дяла на алкохолната зависимост и центъра на сугестивната податливост. Ако един от членовете на групата вижда нещо различно, връзката е нестабилна, разпада се и всичко се лекува много по-бързо и лесно, само с вербална терапия.

- Какво да правя?

- Нали ти казах, ще ти дам лекарства. То е ясно, че от пукницата не мога да те откажа, но трябва да знам от кой тип са бълнуванията ти. Обади се на ортаците си по чашка и питай.

Прокопи затвори и с мъка и със здраво вкоренен скептицизъм все пак отново вдигна телефона, и набра номера на шефа си.

- Ало, гос'ин директор, моля ви извънредно за един ден неплатен отпуск, ужасно ми е зле, нещо летният грип...

- Гочев, ти си луд!

- Ама много ви моля, наистина съм болен!

- Ти си луд, да не си посмял да дойдеш на работа, не виждаш ли, че от небето вали лилава перушина? Може да е оръжие на вражески държави, може да е екокатастрофа. Стой си у дома и не излизай никъде.

- Ама... Ама вие как така стигнахте до службата? - едва смогна да изпелтечи Прокопи.

- Изобщо не съм и тръгвал от снощи... Така де - от бара на Дакотата направо тук съм си дошъл. Имах да поработя малко по оня проект?

- Че и вие ли бяхте при Дакотата?

- Ами как не бе? Нали ти ме покани бе, Гочев. Айде стой си у вас и почивай, докато стихията премине. За днес съм освободил всички.

Прокопи отиде до прозореца. Лилавата перушина беше затрупала москвича и неудържимо вилнееше. Телефонът иззвъня. Клинът в черепа на Прокопи се стрелна право към хранопровода му.

- Ало?

- Прокопе, ти ли си, пияницо необуздани?

- Аз съм бе, Кокалчо, ти къде си.

- Абе в нас съм си стигнал, да се неначуди човек. Ама слушай сега да те питам нещо сериозно. Да забелязваш нещо странно наоколо?

- Какво да забелязвам? - гласът му неовладяемо премина към истеричен фалцет.

- Ами от небето вали жълта перушина.

- Сигурен ли си, че е жълта? - оживи се Прокопи.

- Като канарче!

Прокопи отупсна напрегнати жили и с провлачена по килима крачка се затътри към прозореца с окрилена физиономия. Отмахна рязко завесата и застина в болезнен гърч: от небето валеше жълта перушина. Като канарче...

... Така започна борбата на Прокопи с алкохола. Не близна цяла година. Ходеше с костюм и вратовръзка, поздравяваше дори срещнатите дърти сплетници по стълбите, които продължаваха да хихикат зад гърба му. Записа се на курс по икебана. Носеше часовник. Прочете Чехов. Кашляше в шепа и ползваше носна кърпа с везан монограм. Ходеше на театър всеки петък, в антракта в бюфета пиеше чиста сода. Пресичаше само на зебри и ринеше сняг пред входа зимата. Даже изигра дядо Мраз в едно училищно тържество, като обясни накрая на децата, че дядо Коледа е американска измишльотина. Съпругата му се гордееше с него, но педантично продължаваше да проверява из къщата за скрити бутилки. Все пак на рождения му ден покани с лека ръка няколко негови стари авери и близки семейни приятели. След патицата с гъби и преди десерта Прокопи стана, извини се на всички и отиде в кухнята да вземе лъжички за тортата. Почти веднага след него с грациозна стъпка се изниза и Кокалчето към антрето, откъдето след секунди се дочу щракването на ключа на тоалетната. Тогава домакинята заговори тихо и бързо.

- Искам отново най-горещо да благодаря на всички за отзивчивостта и блестящото ви съдействие.

- Ама как няма да съдействаме - намеси се директорът, - особено за Гочев! Прекрасен служител, отличен специалист, ама това пусто пиене... Виж само Кокалчето едвам кандиса. Умирам - вика - но тоя номер не мога да му погодя. Чак като го заплаших с уволнение, клекна.

- Ама как няма да помогнем на човека бе! - забърбори и съседката от горния етаж - Първоначално като чух за тия два тона перушина от птицекланиците, помислих, че - да ме прощаваш - си се побъркала. Ами после това боядисване на вилата, па сушене на слънце, обръщане. Половината махала още е с лилави ръце от тоя калиев перманганат, то добре, че риванолът поне по-добре се мие. Ами как ги пренесохме с тия чували после у нас, ами разпръсването от балкона, ами чистенето накрая... Още намирам лилави пухчета ту в полилея, ту в калъфката за очилата, ту между листата на календара. Остави се, голяма премиера. И що пара се потроши, ама виж сега резултата - слънце!

- В приложната психология наричат подобни социални инициативи с изразен миметичен елемент динамични сценарии - намеси се Харизанова, - но трябва да призная, Гочева, че без вас едва ли щях да мога да го измисля, камо ли пък да го осъществя.

В този момент вратата рязко се отвори и на прага застана „резултатът слънце" Прокопи, захапал сноп лъжички за торта, които радиално се разтваряха в елегантно ветрило, щръкнало нагоре. Чорлав, разгърден, с безумни пламтящи ириси, ръкавите и крачолите раздрани, а в десницата му - полуудушен пекинез.

- От небето вали лилава перушина! - избоботи Прокопи и лъжичките затракаха зловещо по ченето му.

- Боже! Шахтата за боклук на стълбището! - изпищя с горестно прозрение жена му и зарови нос в тортата.

- Гочев, ти какво?... - опита се да внесе строгост началникът.

- И седемнайсет ухилени мравояда сплитат хоботи за въжена люлка на инфантата! - процеди Прокопи през зъби и една прехапана лъжичка падна в деколтето на психиатърката.

- Не мога да ти причиня това не мога! - донасяше се пресекливото виещо гъгнене на Кокалчето от антрето - Не ми пука за работата ми! Не мога да те гледам така като юнкер от Долна Митрополия, стерилен лаборант и самовглъбен бедуин. Дяволите да ме вземат, продадох те на ангелите и цялата Дакота ме проклиня. Да идем да обърнем по едно, друже, мани ги тия хербаризирани контета, добре дошъл обратно на земята при рогатите се събратя. Поврага вапцаните ангели с подмокрените им криле.

- Лилава перушинаааа... - замуча на свой ред Прокопи, - Като канарчееееее... Екокатастрофааааа... Синпатологична мастикааааааа...

- Хайде, тръгвай - дърпаше го Кокалчето, - в Дакотата сме спретнали алтернативен купон, подготвили сме се царски. Прокопи погледна с омраза комшийката и метна гърчещия се пекинез право в лицето й.

- Алилуя за лилавите ангели! - изстреля с демонски бяс и лъжичките се разхвърчаха с жалостен звънтеж по теракотата.

 

***

Този материал е предоставен безвъзмездно за Lifestyle.bg, като авторът на текста и администратор на блога http://batebogi.wordpress.com запазва авторските си права върху него.