100 Million BC

Парад на малоумието и грозната визия е този жалък опит за мегамикс между „Джурасик Парк” и „Машината на времето”. За да не излезе под 70 минути, режисьорите са вкарали накрая към 15-минутно сбогуване с прегръдки между главните герои. Същите главни герои, които прекарват цели 6 години в праисторическите джунгли (по скоро градски паркове) преди 70 милиона години (защо са 100 милиона в заглавието, е загадка), но се оказва, че са запазили върху себе си перфектен грим, очна линия, епилация и прически!? Останалото са някакви гротескни подобия на динозаври, явно правени от пластелин и кадастрон. Разбират се и две неразгадани досега неща: първо, птеродактил се убива само със стрела... картечниците и базуките дори не го одраскват!? Второ, оказва се, че тиранозавърът е бил червен на цвят, а ноктите на краката му - светещи!? Любим момент: динозавър стъпва върху някаква бяла „лада”, вследствие на което й се запалва само и единствено покрива!? Нечовешко... :(((


Conspiracy

И Вал Килмър сдаде багажа! Кариерата му в близко време може да стигне до ниво, подобно на това на Христо Мутафчиев (ууууууууууу :((( ). „Конспирация” е тотално смешен опит за екшън, копие на първата част на „Рамбо”. Единствените разлики са, че „нашият” не е бил във Виетнам, а в Ирак... и че му липсва един крак! Ама как само бяга и скача без негооооооооо! Не е истина просто! Всичко останало е копирано буквално от Рамбо, но е реализирано по идиотско аматьорски начин. Спец-ефекти категорично отсъстват, действието е като при самодеен селски театрален спектакъл, а логиката в събитията е сведена до минимум. Любим момент: сакатият ветеран набарва комплект кухненски ножове и разфасова с тях дузина от „лошите”, въоръжени с картечници. Всичко става посред бял ден, в напълно открита местност, а „нашият” изниква съвсем от нищото...


Youth Without Youth

Този филм може да се охарактеризира с една-единствена дума и тя е КАКОФОНИЯ. Шашавата тема за прераждането е наблъскана в два протяжни часа екранно време. И ако до към средата е горе-долу ясно какво става, към финала на филма скучният хаос съвсем те уморява. Хардкор феновете на миксовете между „парламентарен контрол” и „Ясновидци” може и да се прехласнат по това творение. Всички останали е по-добре да не си губят времето! Любим момент: немска шпионка–прелъстителка със свастики по жартиерите:((( Айде, моля ви се!


1408

Да им се не начуди човек на Джон Кюсък и Самюел Ел Джексън как са се навили да се снимат в тази досада? По принцип съвременната холивудска хорър сцена е пълен „шит”, но в повечето случаи поне се режат крака и ръце, шурти кръв и има малко атракция, като на кино :) За сметка на това 1408 пък е чутовна скука. А как хубаво само си започва филмчето до към 15-тата минута, преди да стартира манифестацията на шизофренията. От цялата безсмислена попара си „заплюх” два любими момента: първо, нещо, приличащо на „учителя Йода”, гони главния герой в една вентилационна шахта; и второ, главният герой получава по факс (!?) роклята (!?)... на покойната си дъщеря. Божеееееееееееееееееееееееее :((( А после реват, че имало „пиратство”!


Chocolate

Гледането на карате филми винаги е особен вид мазохизъм, още от времето на Брус Лий. Само дето в последните години този вид театрален кютек премина в сферата на извращенията. „Шоколад” е тайландска продукция за момиченце-олигофренче, което овладява кунг фу от гледане на филми и видео игри. Майка му била мутра и раздавала пари назаем на разни убитаци, обаче се поболява и се налага детето-дебил да изтрепе една дузина жълти мафии, за да прибере дълговете. Чутовен сценарий :((( Оттук нататък няма значение дали 30-40-50 грозни жълтура, въоръжени с какво ли не, атакуват олигофренясалата шестокласничка. Тя просто ги прави на лютеница! Любим момент: срещу шашавото момиченце се изправя в епична битка момченце-изрод ... и почват да се млатят правейки не’кви стойки-тикове с припадъци, а навред хвърчат плюнки... Няма такава гнус просто!