Вдъхновен от времето, което прекарва в Европа и архитектурните проекти като Парк Гюел на Гауди, кубинският артист Хосе Родригес Фустер се завръща към своите рибарски корени и към бедния крайбрежен квартал Хайманитас извън Хавана, за да започне трансформиращ проект - в архитектурен стил като от сънищата.
През 1975 г. той превръща собствения си дом в художествен музей, като го украсява с шарени мозаечни плочки.
Съседите му в квартала толкова се впечатляват от стенописите и колоритния нативизъм, че отстъпват домовете си на Фустер, за да разшири проекта си. Не след дълго хората сами започват да допринасят за осъществяването на идеята, като така малко по малко се ражда ново поколение художници и архитекти.
Сега, въпреки че фокусът на проекта все още е домът на Фустер (в постът отдолу, но сниман от страната, в която не е толкова декориран), целият квартал е калейдоскоп от сложни мозайки и скулптури, известен като Fusterlandia.
Посетителите могат да изследват шарените пътеки и разнообразните проходи лабиринти, да минават под пъстри арки и да разглеждат керамиките на този уникален пример за модерно изкуство и архитектура. Най-добрата гледка е, ако се изкачим няколко нива, за да видим всичко накуп.
Още с влизането в квартала става ясно, че паркът е в почит на Гауди и ни се изяснява защо Фустер е известен като "Пикасо на Карибите", а именно заради неговите дръзки, причудливи цветове и сюрреалистични детски изображения.
Възможно е да е повлиян от европейските величия в областта на архитектурата и изкуството, но проектът на кубинеца е карибски по душа. Пилета, палмови дървета и крокодили се докосват по стените и ни разказват местната история на народите и вярванията на афроамериканската религия Сантерия, присъща за Куба.
Почти всяка повърхност от квартала, от уличните табели до парковите пейки, е украсена - ако не и от Фустер, то от съседите му, семейството или други кубински таланти.
Самият Фустер все още може да бъде забелязан там да работи, да говори с близките си или да рисува по керамиката със своя син.
