Тест драйв, Alfa Romeo Giulia и какви са колите за истински автомобилисти

Мнозина от нас избягват съвременните групи и парчета, просто защото те не носят онзи характер, с който сме свикнали от близкото минало. Силен текст, запомняща се авторска мелодия, лична история, музикантско изпълнение. В голямата си степен сегашните популярни парчета са просто резултат от софтуер, който компилира семпли, които компютър е решил, че ще ни въздействат на психиката и ще ни накарат да я харесаме.

Примерите са безкрайни и е достатъчно да присъстваме на един тийнейджърски рожден ден, за да чуем поне пет такива парчета. И това е малко тъжно. За нас същото е и с колите. В ерата на електромобилите, репликата "Повече няма да има такива коли" ще става все по-популярна.

Автомобилните фенове усещаме как часовникът за нас тиктака неумолимо и в един момент просто няма да имаме възможност да си купим автомобил с класически двигател, класическа скоростна кутия и истинско усещане зад волана. Осъзнаваме, че всичко това звучи малко ретроградно, сякаш сме се хванали като удавник за сламка и отказваме да преминем в бъдещето.

Източник: Alfa Romeo

От друга страна обаче, новото разбиране за автомобилите е някак стерилно. Електромоторите и десетките системи за рекупериране на енергия промениха всичко. Вече говорим за изкуствен интелект, решения, които колата взима сама, без наша помощ, а ние сме там просто, за да ѝ съдействаме. И тук дори не отваряме темата с дизайна, който според нас вече се прави за хора, които нищо не разбират от автомобили, а просто се впечатляват от футуристичното им излъчване, големите им екрани и възможността колата сама да се паркира, навигирана през смартфон.

Добрата новина е, че все още не е твърдо късно и на пазара има автомобили, които карат кожата по ръцете ни да настръхне. Понякога са нужни само три думи, за да се случи това и те са: Alfa Romeo Giulia.

ЖЕНСКО ИМЕ = СТРАСТ

Ако не в друго, италианците винаги са били ужасно добри в това да създават автомобили, които искаме да притежаваме, дори и на цената на някои технически недомислици, проблеми с ергономията и качеството на изработката. Нарича се изкуство. Разбира се, никой не иска супер красивата му кола да изгасне изневиделица на магистралата или да се запали вследствие на технически дефект, но за щастие тези времена са отдавна забравени.

Когато съчетаем женско име на кола със секси дизайн, вероятността да се влюбим е голяма. Alfa Romeo Giulia е пример за това. Харесва ни и дизайнът. Отвън няма съмнение, че гледаме чистокръвна Alfa, а вътре се чувстваме като на едно по-специално място, което не се вижда всеки ден и във всеки автомобил.

Двигателят се стартира от бутон на волана, което ни кара да се чувстваме като във Ferrari, инструменталното табло е класическо и се състои от скоростомер, оборотомер и дисплей по средата, а скоростната кутия има истински лост. Да не повярва човек...

На хората, които избират колата си, сякаш избират телевизор, Giulia едва ли ще се хареса. Вътре не доминират екраните, а по-скоро италианският стил, който изключително много ценим. Така например, има специално отредени места за ключа и телефона, за да не се чудим къде да ги сложим. Всичко е изчистено и семпло, а централно място на таблото заема скромен за днешните стандарти дисплей, който ни дава всичко необходимо като информация, без да ни гръмне главата от излишни данни.

Източник: Alfa Romeo

Особено ни харесват седалките, които са доста дълбоки и предлагат възможност за надуване на страничните бордове на облегалката. По този начин ще стоим стабилно, там където ни е мястото, зад волана. При това без значение дали имаме италианска или балканска фигура, което е важно. На задните седалки има място за трима, но ако са двама, ще им е значително по-удобно.

Източник: Alfa Romeo

Разбира се, това нямаше да е Alfa, ако нямаше и някои крайно нелогични неща. Така например, ако търсим откъде да изключим Старт/Стоп системата, доста ще трябва да се потрудим. Бутонът е малък и е разположен ниско вляво около шалтера за фаровете. Не се сещаме за друг автомобил, чиято Старт/Стоп система да се изключва оттам, но причината италианците да разположат бутона там, е повече от ясна. По този начин те постигат изчистеността на централната конзола, която толкова много ни харесва.

Не особено логичен е и интерфейсът на мултимедийната система. Сякаш инженерите на Alfa Romeo искат да ни насочат към карането и да ни отдалечат от това да се занимаваме с глупости. Менютата са малко объркани и следват някаква италианска логика, която ни е трудно да разберем, но ние сме в колата, за да караме, не да програмираме, така че всичко е наред.

Хубавото е, че има специален екран с показания за налягането на маслото, налягането на турбокомпресора и моментния въртящ момент. Истински данни в реално време за истински автомобилисти.

Източник: Alfa Romeo

ЗАЛЕПЕНА ЗА ПЪТЯ

Alfa Romeo Giulia e седан със средни размери, а автомобилът, който ние карахме беше част от серията Veloce, разполагаща с 2.0-литров турбо бензинов двигател с мощност 280 к.с. и 8-степенна автоматична скоростна кутия на германската компания ZF.

За разлика от други автомобили със сходни параметри, Giulia не се усеща толкова агресивна и груба. Когато натиснем педала на газта има известно забавяне в реакцията на двигателя, но ние намираме това за качество, а не недостатък. Ускорението е доста сериозно, но колата не се усеща сякаш иска да ти счупи врата. Все пак не бива да забравяме, че се намираме на обществената пътна мрежа, а не на пистата.

Източник: Alfa Romeo

Съвсем в традициите на модерните модели на Alfa, и тук разполагаме с минималистично изглеждащ въртящ се контролер с три букви на него - dna. Всяка една от тях отговаря за един режим на двигателя, скоростната кутия и окачването, като най-общо казано "d" е Sport, "n" е Normal, а "а" е Eco.

Разликата между трите определено се усеща, като при екологичния режим, колата става значително по-обрана в реакциите си, което води и до значително намаляване на разхода на гориво. Обожаваме опростеността, която ни дава Alfa Romeo с тези три режима и смятаме, че човек няма нужда от десетки настройки и персонализации, които признаваме, че първосигнално звучат много добре, но в действителност повече объркват, отколкото помагат.

Източник: Alfa Romeo

Като стана въпрос за разход, Giulia с този двигател не е от най-икономичните автомобили. След нашия тест драйв, компютърът показваше среден разход от 9.5 л/100 км, като повече от половината време карахме по магистрали. Това се различава значително от каталожния среден разход от 6.4 л/100 км, но не изключваме възможността и нашият стил на шофиране да е бил твърде неикономичен.

Източник: Alfa Romeo

Без да ни се натрапва с излишно спортни маниери, Alfa Romeo Giulia ни убеди, че може да бъде залепена за пътя. Окачването е много добре настроено, така че да забравим, че изобщо съществува. Това означава, че при неравности колата не е "изнервена", не подскача и не ни дразни, но в същото време понякога се изумяваме с колко неприлична скорост сме взели някой завой, без изобщо да усетим. Това е и голямата сила на седаните - те са родени за пътувания и в комбинация с мощен двигател, са способни да ни втрещят с пътно поведение.

Alfa Romeo Giulia е автомобил, в който човек може да се влюби. Заради името, заради външния вид, заради усещането зад волана, заради страстта. Липсва ни малко повече шум от ауспуха и малко повече логика в менютата на мултимедийната система, но и това ѝ прощаваме.

Това е като да слушаме любимата си група от 90-те. Тя ни дава толкова много емоция, спомени и смисъл, че с лекота прощаваме фалшивото пеене на вокала в изпълнение на живо. В случая на Giulia, най-важното е, че съвсем неусетно започнахме да говорим за нея като за жена. И точно това е магията на Alfa Romeo.