Сигурни сме, че повечето хора помнят как Боряна Цветкова се появи на телевизионните екрани преди повече от десет години. Познават я, разбира се, не с истинското ѝ име, а като Бианка Илич (което получава в НАТФИЗ) или като Супер Бианка с вечно усмихнатите и забавни репортажи от близкото минало.
В края на 2018 г. обаче животът на Супер Бианка се преобръща напълно. След няколко профилактични прегледа и последвала биопсия, тя чува и диагнозата си: рак на гърдата. Лечението започва в средата на януари 2019 г., а с него Боряна Цветкова започва и снимките на документален филм за трудния път пред нея.
Днес филмът за всички предизвикателства в живота ѝ, а не само за рака, "Истинските супергерои" е вече факт и може да бъде гледан в Max. "Минах през безработица, през развод, през рак, през толкова много неща, докато стигна до подобрената версия на Бианка", казва още тя.
Източник: Bianca Ilich / NO BLINK PICTURES / Ivo Staynov
През последните почти 10 години Бианка живее в Америка. Но нейната история не е тази на типичния човек, прехвърлил океана, за да преследва Американската мечта. Тя го прави по любов.
"Когато напуснах България, живеех много добре. Имах собствено жилище, собствен лек автомобил, работех в телевизия. Животът беше песен. Обаче наистина ми липсваше тази любов..." Но когато се влюбва, си казва, че нито една от материалните ѝ придобивки не струва и "пукната пара", ако е сама.
В Америка Бианка намира не само любовта, а успява да изпълни и една своя мечта - записва и завършва успешно магистратура в Института за театър и кино "Лий Страсбърг". Но пък и признава, че преди да чуе диагнозата рак на гърдата, е гледала на живота и бъдещето през розови очила, а в кариерно отношение е приемала всичко на всяка цена.
Тежкият път от 2019 г. насам обаче я кара да промени перспективата и да прибере розовите очила в калъфа. И ако преди Бианка е давала най-доброто от себе си, сега Боряна Цветкова продължава да го прави, но с ясната мисъл, че нищо не е на живот и смърт.
Източник: Bianca Ilich / NO BLINK PICTURES / Ivo Staynov
Какво загубихте и какво спечелихте в борбата с болестта?
Загубих гърдите си. Загубих... мъжа си. Разведох се. Загубих няколко фалшиви приятелства, от които не знам дали имах нужда така или иначе.
Какво спечелих ли? Много увереност, много любов, истинска любов на хора, които ме обичат. Със или без гърди, със или без коса. Супер Бианка или не Супер Бианка.
Спечелих истинска любов. А аз вярвам, че това е безценно.
Всъщност има една много интересна теория, според която нищо не съм загубила. Защото ние се раждаме голи на този свят. Нямаме нищо. Фактически всичко, което получаваме в живота си, е печалба.
Така че всъщност нищо не съм загубила. Аз съм един много богат човек. Всичко, което имам, е придобито допълнително.
Защо решихте да заснемете документален филм и цялото лечение?
Когато ме диагностицираха, много се уплаших ще умра. И че нищо не съм оставила след себе си. А много го исках. Нещо, което да е значимо. Нещо, което да е важно и да помогне на много хора. Ето защо "Истинските супергерои" е по-скоро положителен, отколкото тежък и натоварващ филм.
Такава е, общо взето, и обратната връзка от хората, които го гледаха преди премиерата му в Max. Те са очаквали тежък и емоционален филм, но всъщност той е бил доста положителен. И вдъхва вяра и много надежда.
Източник: Bianca Ilich / NO BLINK PICTURES / Ivo Staynov
Кое беше най-голямото предизвикателство при снимките на "Истинските супергерои"?
Страничните ефекти. Финансовата част беше голямо предизвикателство, защото сама го продуцирах в началото. Опитвах се да намеря хората, които ми помагат да го снимам, опитвах се да намеря финансовата подкрепа за тях. И правих всичко възможно трудът им да бъде заплатен.
Емоционално беше трудно. Когато имаш странични ефекти и трябва да снимаш, всъщност то не трябва, но аз много искам, защото това ме вадеше от дупката. Това беше предизвикателството.
Защо освен вашата история във филма ги има и тези на Росица Бурса и вашата майка Слава Цветкова?
Защото смятам, че те са супергерои. И исках да покажа, че не всичко е за мен. И светът не се върти около мен.
Има и много други хора, които минават през тази диагноза. И те също са супергерои. И щом ние можем, значи и ти можеш.
Ти, който гледаш филма, ако минаваш през някакво предизвикателство, значи и ти можеш да се справиш. Защото аз не съм с нещо по-различно от теб или Слава, или Росица.
А колко време отне лечението и филмът?
Снимките започнаха на 16 януари 2019 г. и приключиха в един финализиран монтаж преди месец. А иначе, аз все още продължавам да съм на хормонално лечение, което включва само медикаменти, които приемам орално.
Коя беше супер силата, която открихте в целия процес и която ви помогна да преминете през всичко?
Вяра. Толкова много вяра. Не съм си и помисляла, че имам толкова много вяра. Но тя е най-важната.
Имам една подобна случка. Преди много години скочих с бънджи от моста на Витиня. И няма да забравя усещането в момента, в който го направих, че нещо ме държи отзад - ластикът.
По същия начин по време на лечението усещах, че отзад нещо ме държи. Че нещо ме е хванало отгоре и няма да ме изпусне. Ето тази вяра и това усещане, че ще продължа да правя нещата, които обичам.
Кой е любимият ви документален филм?
Благодаря за този въпрос! Никой досега не ме попита за това. Но да, аз съм огромен фен на Вим Вендерс и неговия документален филм "Пина" (2011 г.) за Пина Бауш, който беше номиниран за Оскар. Един от любимите ми.
А какво се случва със Супер Бианка в момента?
Работя в една от най-големите френски компании за продажба на алкохол в Манхатън. Всъщност подготвям алкохолните менюта с коктейли и напитки на едни от най-интересните барове в Ню Йорк. Това са скрити места, не се рекламират. Въпреки всичко, попадат в класации за най-добри коктейли.
Това не са скъпи и натруфени барове, в които би отишла звезда като Парис Хилтън например. По-скоро биха отишли ценители, които искат да опитат хубав коктейл. И аз и подготвям точно техните менюта.
Отделно от това съм агент и представлявам деца под 21 години. Изпращам ги на кастинги в агенцията, която ме представляваше мен на времето. Там в момента станах агент, вместо актриса.
Бихте ли се върнали в България?
Ами да, нямам спирачки. На драго сърце бих го направила. Стига да имам хубава причина или предложение. Но в момента нищо, освен семейството ми, не ме задържа тук.
