През лятото на 1970 г. Vancouver Aquarium става център на световно внимание. Причината е изключително рядко събитие - в аквариума е доведен жив нарвал, едно от най-мистериозните морски създания на Арктика, известно със своя дълъг спираловиден зъб, приличащ на рог на еднорог.
Животното получава името Кийла Лугук, вдъхновено от думата "qilalugaq" - така се наричат нарвалите в някои диалекти на инуктитут, език, използван от инуитските общности в Арктика. Нарвалът е уловен в арктическите води и транспортиран до Ванкувър през август 1970 г. Само седмица по-късно екипът успява да улови още две женски нарвала и три малки, които също са настанени в същия басейн.
По това време събитието се възприема като научен пробив. Ръководителят на експедицията Мъри Нюман е посрещнат от журналисти и фотографи, когато се връща във Ванкувър с животните.
Източник: iStock
"Това е един прекрасен момент", казва той пред медиите, докато светкавиците на камерите осветяват пристанището.
Еуфорията обаче не продължава дълго. Макар в началото да изглежда, че нарвалите се адаптират добре, само няколко седмици по-късно започват проблемите. Още през септември 1970 г. трите малки нарвала умират, а до ноември същата година загиват и двете женски. Случаят предизвиква силна обществена реакция и критики към аквариума.
Дори кметът на Ванкувър призовава единствения оцелял нарвал Кийла Лугук да бъде върнат обратно в океана. Ръководството на аквариума обаче отхвърля това предложение. На 26 декември 1970 г. идва и последната трагична новина - Кийла Лугук също умира от пневмония.
И до днес учените не са напълно сигурни защо нарвалите не могат да се адаптират към живот в аквариум. Интересното е, че техният най-близък родственик белугата често се отглежда в морски паркове и може да живее сравнително дълго в подобна среда.
Източник: iStock
При нарвалите обаче ситуацията е различна. Те са изключително чувствителни животни. Техният прочут "рог" всъщност е специализиран зъб, в който има около 10 милиона нервни окончания. Той им позволява да усещат фини промени в температурата на водата, налягането и дори малки частици в околната среда.
Изследвания показват още, че този вид е изключително чувствителен към човешки шум. Дори преминаването на един кораб може сериозно да наруши поведението им, а какво остава за хаотичния глъч, на какъвто ставаме свидетели в подобни аквариуми с толкова много посетители всекидневно.
Днес е почти немислимо някой отново да се опита да отглежда нарвал в аквариум. През последните години общественото отношение към животните в плен се промени значително. Голяма роля за това изигра документалният филм Blackfish от 2013 г., който разкри практиките в морските паркове като SeaWorld и начина, по който се отглеждат косатките.
Източник: iStock
Неуспешният експеримент с Кийла Лугук остава важен урок за учените. Той показва, че някои морски животни просто не могат да се адаптират към изкуствена среда. Освен нарвалите, подобни трудности има и при други видове - например голямата бяла акула, които също почти никога не оцеляват дълго в плен, отбелязва IFL Science.
Днес учените са единодушни, че нарвалът е вид, който трябва да остане в естествената си среда - студените и дълбоки води на Арктика. Там, далеч от аквариумите и човешкия шум, тези мистериозни "еднорози на океана" могат да живеят така, както природата е предвидила
