Всички сме я гледали в не един или два филма. Едни я смятат за напълно безсмислена, други пък са на мнение, че е страшно романтична. И ако се чудите какво точно имаме предвид - става дума за традиционната целувка с любим човек в новогодишната нощ, точно след като часовникът е ударил 00:00 часът.
Може и да ни звучи сякаш тази традиция е измислица на западната култура, подобно на Хелоуин, но всъщност произходът ѝ се корени още в далечното минало.
Историята ѝ ни връща чак в древен Рим, където се е провеждал зимният езически фестивал Сатурналии. Както предполага името му, тогава се е почитал Сатурн, богът на земеделието и реколтата. Празникът се е състоял в средата на декември и хората са украсявали домовете си, раздавали са си подаръци и са се събирали със семейството и приятелите си. Всичко това е било придружено и от "опиянено веселие", което никак не ни се струва изненадващо, че е водело до размяната на целувки.
Източник: iStock
Друг фестивал, Хогманай, който се празнува и до днес, пък е шотландският еквивалент на Нова година. Към общуването като основен социален елемент, част от него са и танците и пеенето на песента "Auld Lang Syne", чийто текст е на популярния местен поет Робърт Бърнс. Хората си разменят добри пожелания за новата година, а влюбени, приятели и дори непознати се целуват, за да посрещнат позитивно новото начало.
В Америка пък традицията за новогодишна целувка произхожда от английския и немския фолклор, пише Vogue. Смята се, че германски имигранти са донесли обичая в Щатите преди повече от век. В статия на New York Times от 1893 г. например е документирано за първи път, когато германски имигранти се събират за Нова година в Ню Йорк, за да хапнат и пийнат и да си разменят целувки и прегръдки.
Впоследствие този навик става широко разпространен сред цялото население и когато градът официално забранява фойерверките, хората решават, че именно новогодишната целувка може да замести празничността им.
Източник: iStock
Освен с традиции обаче, новогодишната целувка е свързана и със суеверия. Някои хора вярват, че тя може да направи връзката с половинката по-силна и да донесе късмет, а пък ако нямаме партньор, с който да споделим този интимен момент, то това би означавало, че ни предстои самотна година.
Независимо от каквито и да било суеверия обаче, новогодишната целувка е наистина специална, когато е по взаимно съгласие. Освен това, в случай че ние самите нямаме желание или гледаме с насмешка на тази традиция, е по-добре просто да я пропуснем.
Ако пък искаме "да я случим", трябва да сме подготвени за реалната възможност да не почувстваме новогодишната си целувка като "фойерверките", за което може и да сме се надявали. Дори и да не я усетим по този начин обаче, в известен смисъл целувката е "експлозивният голям финал в края на нощта" и може да бъде едновременно вълнуваща и заземяваща.
В крайна сметка, основната ѝ идея е една - да завършим отминаващата година с позитивно намерение и да дадем старт на следващата със споделено чувство на обич.
