Veio е вдъхновяващ филм-портрет за бразилски художник, който вдъхва нов живот на мъртви дървета. Историята ни потапя в изолираната вселена на самоук художник, чийто взор е обърнат към природата. А тя винаги го е насочвала и в работата, и във философията му.
"Когато решихме да летим до далечния щат Сергипе, нямах никаква представа какво ще намеря там", казва режисьорът на филма Андре Лайон. Той пътува до Североизточна Бразилия, за да документира живота и творчеството на художник от малък град на име Вейо.
Художникът прекарва голяма част от детството си в компанията на възрастни хора. Постепенно този начин на живот развива у него и интерес към отминалите епохи. Именно това му спечелва и прякора Вейо (Veio), което на португалски означава "стар".
Източник: iStock
"Контактът ми с Вейо беше само по телефона, въпреки че бях негов голям почитател. Безпокойството ми около пътуването пък беше породено от илюзорната идея, че трябва да имаме контрол над всичко - начин на мислене, наложен ни в големите градове. Но всичко остана зан мен и, в крайна сметка, се впуснах в едно от най-приятните си документални преживявания", разказва Андре Лайон пред Nowness.
Източник: iStock
Филмът показва изкуството на Вейо - как броди из множеството изсечени гори, събира мъртви дървета и ги "съживява", но като предмети на изкуството. Сюрреалистичните същества се раждат в чисто му човешко въображение, но за да придобият крайната си форма, артистът оголва кората и превръща корените и стволовете им в точно копие на вижданията си.
"Вейо отвори вратите на живота си за нас изцяло. Накрая разбрах, че той е много повече от художник в съвременния смисъл на думата - Вейо живее живота си като произведение на изкуството", смята Лайон.
"Творби му са просто поредната част от сложната схема на човек, неразривно свързан със средата и историята си. Никога досега прочутата фраза на Ернст Гомбрих не е разкривала толкова много смисъл: В действителност няма такова нещо като изкуство. Има само художници", обобщава режисьорът.
