Пандемията изненада всички и обърка много планове. Промени и тези на Валентина Каролева - актрисата, която изигра майка си, журналистката Весела Тотева, във филма "Доза Щастие".
След като преди около година самата тя става майка, по-голяма част от дните на Валентина преминават у дома с типичното за този период от живота на всяка жена ежедневие.
И точно, когато си казва, че е време да разчупи матрицата на майчинството и да започне да се социализира повече, идва и извънредното положение. "Малко се потиснах. Казах си: О, не, пак ще съм затворена вкъщи, а тъкмо бях решила, че ще излизаме..."
Източник: Фотография Джени Скот
Естествено, не се дава и започва да черпи вдъхновение от социалните мрежи за тонус и физическа активност у дома. Така през месец май прави упражнения всеки ден. "Предизвиках се да правя различни тренировки, защото първите месеци с бебето нямах време за това."
Валентина използва всеки свободен момент за филми и сериали. Има абонамент за всички стрийминг платформи и се опитва да гледа всичко, което излезе - "особено ако има и добри отзиви".
Смята себе си за "тежък фен на "Приятели", защото и до ден днешен сериалът ѝ се струва забавен и интересен, нищо че знае някои от сезоните му наизуст. Ако ѝ се отвори възможност, би изиграла Фийби, защото е героиня, с която просто можеш да направиш всичко.
Любим филм за Валентина си остава "Генезис" (2010 г.) с Леонардо ди Каприо. Гледала го е поне 10 пъти, и всеки път открива все нови неща, защото харесва подобни сюжети - "за неща, които не се разбират, за неща, които могат да се случат".
Ето защо любим сериал ѝ е и "Историята на прислужницата", в който остава впечатлена и от сюжета, и от играта на Елизабет Мос.
Разбира се, харесва много и български филми - "С деца на море" (1972 г.), "Дами канят" (1980 г.), "Куче в чекмедже" (1982 г.), "Оркестър без име" (1982 г.)... Все заглавия от време, което хем ѝ е близко, хем не го разбира напълно, но пък ѝ е интересно.
С по-новите български продукции Валентина признава, че има един основен проблем - не е успяла да изгледа повечето, защото когато спрат да се прожектират по кината, става почти невъзможно да ги гледаш по легален начин.
Затова и подкрепя инициативата на HBO България и създадената от тях секция за български филми в платформата. В "Предложения от България" в момента има 24 заглавия. Последното добавено е "Доза Щастие".
Източник: HBO България
Базиран на истинската история от книгата на Весела Тотева "Падение и спасение" (изд. Жанет-45, 13.90 лв.), "Доза Щастие" се развива през 90-те години на миналия век - време, което се оказва мрачно в много аспекти; време, в което самата авторка минава от другата страна; време, в което дъщеря ѝ Валентина става свидетел на голяма част от показаното и във филма.
А той е наистина много специален за Валентина. Първо, защото в него тя изиграва собствената си майка. И второ - защото това е първата ѝ главна и по-значима роля във филм.
Участието в "Доза Щастие" я прави и изключително щастлива, защото още от малка е искала, ако някога има филм за живота на Весела Тотева, тя да е тази, която да изиграе ролята ѝ.
Източник: NO BLINK
Коя беше най-трудна сцена от "Доза Щастие"?
Чисто емоционално - последната. Тя е монолог, в който изкарвам всичко, през което съм преминала през тези години. И ми беше много трудно, защото Яна (Яна Титова, режисьорът на филма - бел. авт.) го беше написала в сценария почти като в книгата. Тоест, буквално казвах думите на майка ми.
Беше режисьорско решение на Яна мама да седи на първия ред (както който е гледал филма, знае) и аз буквално го казвах на нея и на младата актриса Мина Каукова, която играе мен като малка.
Не знам как да го опиша... Думите просто не искаха да излязат. На гърлото ми стоеше една буца. Мисля, че всички се притесниха в този ден, защото имах чувството, че не мога да изкарам монолога, без да се задавя или разплача.
Чисто физически трудна ми беше сцената, в която се бия с моя партньор във филма Жоро (Димитър Николов). Трудно ѝ беше и на Яна да изкара от мен физическата борба, която искаше, защото в живота аз съм много прибран човек. Никога няма да ме видиш да крещя, а когато съм ядосана, да си го изкарам физически на някого.
Източник: "Доза щастие"
На какво се дължи успехът на "Доза Щастие"?
Мисля, че той е много комплексен. Вероятно, хората, които нямат идея за начина, по който е направен, биха го гледали на кино или биха си го пуснали в някоя платформа - защото са прочели, че е по истинска история.
В последствие ще видят и колко професионално е направен. Целият екип бяхме като едно семейство. Всеки вършеше с любов работата си. Никой не го правеше, защото знаеше, че някакви милиони ще потекат след това. Буквално всеки работеше със сърце.
Коя е другата страна?
Фондацията "От другата страна" се превърна в естествено продължение на това, което майка ми започна да прави, след като книгата ѝ излезе. Решихме да продължим делото ѝ, защото фондацията стана част от филма.
Първата ни активност беше свързана с това да посетим различни градове - да представим филма, а след прожекцията да се срещаме с децата, родителите и учителите и да проведем дискусия с тях, като често тези разговори продължаваха два часа.
Мисията на фондация "От другата страна" е да информира обществото за самотния и нещастен свят на зависимостите. Да предотврати попадането в този порочен кръг, като говори открито по темата. Както и да окуражи хора, които имат такъв проблем или близък с такъв проблем, да потърсят помощ, защото с подкрепа спасението е възможно.
Светла Иванова, която е била зависима и беше приятелка на майка ми, е един от хората, които участват в тези срещи с деца и подрастващи. Тя споделя от личния си опит, че борбата не спира, когато взимаш решението да се изчистиш. С това решение борбата тепърва започва. Защото всеки божи ден се събуждаш с мисълта, че искаш да се върнеш към тези старите навици. И дори когато целия този труден период мине, започваш да мислиш: А ако нещо стане и отключи нещо вътре в мен, и се върна пак там...
И с филма, и с книгата показваме, че всичко е възможно, всеки може да излезе от другата страна. Но мисля, че нямаме нито силата, нито опита да помогнем на някой, който вече е нагазил. Затова идеята и борбата на фондацията е: превенция и информираност за проблема със зависимостите и окуражаване на младите да не отиват от другата страна.
Източник: "Доза щастие"
Ако можете да избирате, коя актриса бихте искали да изиграе ролята на майка ви в "Доза Щастие"?
Без да съм мислила по темата, ми идва Зоуи Кравиц, както и Шейлийн Удли от "Големите малки лъжи" на HBO. С играта си в сериала ме впечатлиха по различен начин. Бях ги гледала в, нека кажем, по-леки неща, а не в сериал, в който да развият героя си по такъв интересен начин.
По принцип веднага се сещам за големи имена, но си мисля за възрастта и за това, че човекът трябва да е млад.
Външният вид в "Доза Щастие" като цяло беше важен за мен. И от майка ми знам, че когато си зависим, не ядеш и си слаб. Аз по принцип съм си слаба, но ми беше важно това да се вижда и във филма. Затова и две-три седмици преди да снимаме, ядях половината на това, което по принцип бих. Може да не си е личало изобщо, че съм отслабнала, но на мен това ми помагаше да развия героинята.
Източник: "Доза щастие"
Тоест, за роля сте готова да качите или свалите много килограми?
Със сигурност. Разбира се, ако ролята си заслужава. Готова съм на всичко - да си отрежа косата, да съм гола глава, да съм дебела, слаба. При мен по принцип е проблем, че не мога да качвам килограми, а съм се опитвала. Но вероятно, ако е добър проект, ще имат човек, който да ме научи как да го направя (смее се - бел. авт.).
В университета в Лондон имах танцови класове и в един от тях учителката ми каза: "Притеснявам, че си твърде слаба в сравнение с всички други момичета. Нали ядеш нормално?..."
Тогава казах, че си ям нормално, но ще се опитам да кача някой друг килограм. Минах на диета за надебеляване, пиех протеинови шейкове, но не стана. В крайна сметка качих само килограм.
Имате ли мечтана роля?
Освен тази на майка ми в "Доза Щастие", не съм се замисляла. Може би някаква като в "Историята на прислужницата", в подобен тип филм или сериал, в който се разказва за бъдещето.
Много обичам всякакъв вид апокалиптични сюжети за края на света или за тоталната му промяна. Или за някакъв крах, който се е случил и са останали само 50 човека. В такъв проект бих играла с удоволствие.
