Вероятно хората помнят Надежда Александрова от шестия сезон на "Гласът на България". Тогава тя влезе в предаването с акустичната версия на "Wicked Games" и продължи почти до края му, като остана на четвърто място в надпреварата.
Покрай участието в предаването се запознава и с Рафи Бохосян, който предлага да ѝ бъде продуцент. Преди дебютният ѝ сингъл "Upset" да види бял свят, минава цяла една година - време, в което Надежда става NICKA и което използва не за почивка, а за работа.
"Искахме да направим възможно най-много музика, преди да решим кое ще е дебютното парче. Затова е тази празна година, в която успяхме да свършим толкова работа, че все още има не издавани парчета от същия период", обяснява NICKA.
Но освен всичко останало, "Гласът на България" ѝ показва и каква е разликата между добрия изпълнител и твореца. Тогава NICKA нито е пишела текстове, нито музика, но срещите ѝ с творци я бутват именно в тази посока.
Прави си и един много важен извод - "хората обичат да гледат и слушат автентичност". Затова и смята, че това колко добър певец си или колко сложна е песента ти, няма особено значение, ако не си себе си и не си искрен с публиката.
За четирите години след участието си в музикалния формат NICKA се е променила много. Щастлива и горда е от човека, който е в момента. "Ядрото на личността ми е толкова здраво, че не може да се разчупи или децентрира, а за бранша, в който съм, е, меко казано, необходимост да умееш люто да се браниш. Иначе не оцеляваш."
NICKA не обича много да разказва за себе си. Критична е, но сдържана. В същото време - и емоционална. И макар на пръв поглед (и слушане) да не става ясно, NICKA и Надежда са перфектният тандем, защото се допълват точно с това, от което имат нужда и то - в правилния момент.
"Надежда заземява, когато NICKA иска да лети и изследва в артистичното. А понякога е и обратното." Въпреки тези шантави обърквания и преплитания, всичко е в името на баланса.
Трудно обаче човек пази баланс, гледайки и слушайки последния ѝ сингъл "На мен ли говориш". Музиката и текстът са изцяло дело на NICKA. За аранжимента получава приятелско рамо от Денис Попстоев, с когото е работила и по останалите си четири самостоятелни парчета.
Източник: Елин Бошуров
"На мен ли говориш" се ражда пред пианото. Именно то звучи в цялата песен и това не е изненада, защото детството на NICKA минава под знака на класическата музика. И днес трудно се сдържа да не вкара елемент от нея в творчеството си.
Целта е била песента да звучи забавно и леко като игра, а не тежко и просторно. Защото NICKA е твърдо убедена, че и в творчество, и в живота е редно човек да се забавлява.
Източник: Елин Бошуров
Откъде черпите вдъхновението за текстовете на песните?
Не черпя вдъхновение. Аз работя - сядам и пиша. Обикновено първо идва музиката и мелодията на кантото, а по нея се захваща някоя друга сричка или думичка, която после закачам за друга. Оттам нагаждам и смисъла на цялата песен.
Ако има вдъхновяващ елемент при мен, той е провокиран от самия процес, от хармонията, от думите. Литературата винаги е била голямата ми страст. От малка се научих да се отнасям деликатно и с внимание към думите, които използвам. Предпочитам да слушам красиви думи, дори и да не отговарят на истинността. Защото словото - като всяко изкуство, изисква да си подробен, нежен, да го ухажваш.
Видеото на "На мен ли говориш" е доста горещо. Чия беше идеята за него?
Първоначалната ми идея се различаваше доста от това, което се получи в крайна сметка. Рафи, който бе в ролята на режисьор на клипа, се постара да се доближи максимално до нея. Но зависехме от локацията, която се оказа доста трудна за намиране.
След като ме хвърлиха в тази огромна празна зала, остана въпросът как да я напълня, как да не се изгубя в нея. Оттам дойде идеята за хореографията и втория сет с червената светлина. Идеята беше да покажем една готина дама, която в самостта си е достатъчна и въздействаща.
Източник: Елин Бошуров
А кое се оказа най-голямото предизвикателство при заснемането?
Най-трудно за мен беше да се събера пред целия екип. Особено във втората част на клипа, която е доста по-интимна. Да те гледат над десет човека отстрани, да обсъждат и следят всяко движение, се оказа доста притеснително. Беше трудно да вляза в женствената си енергия и да се абстрахирам от всичко останало, което се случваше на снимачната площадка.
Кога и на какво не можете да кажете "не"?
Винаги на всичко мога да кажа не. Даже съм доста добра в това. Рафи би потвърдил!
Ако трябва да изберете една от песните ви (до момента), която да бъде ваша визитка, коя ще бъде тя?
Първата и любима "Upset". Може би защото все още я слушам в колата си. Това е песента, която не ми омръзва. Песента, за която мога да кажа, че е 10 от 10 (независимо от отзвука, който е имала). Жестоко парче с ясна заявка за посоката, в която ще творя и за напред.
