Пет години. Точно толкова изминаха откакто гледахме Виктория Динкова, позната на всички повече като Vick, на сцената на "Гласът на България". Тогава тя бе сред финалистите, а днес е един от участниците, които продължават да се развиват в посоката, зададена от телевизионния формат.

Виктория Динкова, "Not Alone" и любимата ѝ музика

Виктория Динкова, "Not Alone" и любимата ѝ музика

VICK за участието си в "Гласът на България", за последната си песен и за виковете в музиката и в живота

Както всеки човек, и Vick се е променила за пет години. Все така емоционална е, но е и много по-зряла.

"Отвътре съм същия вдъхновен и страстен към музиката, която чувствам в душата си, човек, но със сигурност съм по-наясно с много неща, за които изобщо не съм подозирала, че трябва да знам или да преминавам."

Така Vick е открила един изцяло нов и емоционален свят, в процеса на което е отключила и много нови черти в характера си. "Пет години по-късно съм все същото момиче, но обичам живота още по-силно."

И това не са празни приказки за израстване, защото последната ѝ песен "My Innocence" ги доказва. В нейната основа Vick вгражда своя лична история и отправя ясно послание, че независимо от факторите, които ни заобикалят и смятаме, че ни заключват, можем да открием безкраен и сложен свят.

"Струва си да преминаваме през тежките ситуации и с интерес да откриваме красотата там."

Слабост ли е човек да бъде открит и да показва емоциите си?

Това е възможно най-силната черта, която човек може да носи в себе си, но за съжаление, е дълбоко неосъзната от обществото. Когато човек е отворен и умее да изразява и показва емоциите си, преоткрива информацията, която сам носи за себе си. А така е способен да разбере кое точно му е нужно и кое - не.

Да си отворен не е просто духовна нагласа, това е избор и сигурен начин да бъдеш изключително щастлив и оценяващ себе си.

Хората, които обичат да потискат света си, са и тези, които имат липса на много важна и ценна информация. Човек трябва да върви към собствения си израз и да познава сърцето и нуждите си.

Как пандемията промени начина, по който виждате и правите музика?

Накара ме да гледам на себе си и на музиката през очите на това да си затворен без яснота и посока, което само по себе си е ужасно много нова информация, която трябваше да смеля.

Но ми даде и един вътрешен поглед над самото звучене. Можех чисто и ясно да си представа как звучи музиката в мен. Някак по плътно, наситено с дълбок бас, повече тишина, говор.

Можем ли да очакваме песен и на български?

Със сигурност имам такъв план, но съм си казала, че на този етап чакам да чуя как тази песен би звучала вътре в мен. Очаквайте нова музика, очаквайте още емоция.