Съвсем скоро световното първенство по футбол за жени ще премине в по-интересната си фаза - тази на директните елиминации.
Вече някои футболистки имаха възможността да блеснат и да изпъкнат повече от останалите. Мишел Алози до момента не е успяла да отбележи гол, но въпреки това е сред най-интересните състезателки на този Мондиал.
Футболистката на Хюстън Даш защитава цветовете на родината си Нигерия, като към момента все още не е ясно дали отборът ѝ ще успее да се класира за следващата фаза, но шансовете са напълно реални. Футболът обаче не е единствената страст на Алози.
Пред FIFA тя казва, че ежедневно приключва тренировки около 13 ч. и след това не се отдава на почивка или излизане с приятели, а на... медицината. До късния следобед Мишел Алози е в тексаската детска болница, където работи като техник-изследовател, изучаващ остра левкемия и рак.
Страстта към двете професии е нещото, което прави възможно Алози да поддържа две кариери едновременно. "Това не е непременно област, в която си мислех, че ще се озова, но е толкова невероятно да можеш да оказваш влияние върху живота на децата. Ракът при децата не е нещо, което се изследва толкова много. Да можеш да бъдеш част от това и да бъдеш част от изследванията е просто благословия."
26-годишната Мишел Алози допълва, че обича да помага на хората. Фактът, че в училище е била добра по биология е наклонил везните да се занимава с медицина. "Играя футбол от около четиригодишна, все пак съм нигерийка и футболът е в нашата кръв. Но също така съм очарована от медицината и знам, че това е кариера, в която бих искала да се развивам, когато вече не мога да тичам на терена", казва още футболистката.
Мишел Алози завършва университета в Йейл със специалност молекулярна биология, което ѝ предоставя възможност и умения да извършва медицински проучвания. Но не ѝ дава правото да се нарича лекар.
Това обаче може някой ден да се промени, защото Мишел е сигурна, че след края на футболната си кариера ще се запише да следва медицина. Тя дори се шегува, че съотборничките ѝ винаги се допитват до нея, когато се ударят или нещо ги заболи. "Тогава им казвам: Хора, аз не съм лекар, всъщност не знам какво се случва вътре във вас!"
