Мария Касимова-Моасе е добре позната на всички като журналист, автор и писател. От няколко години обаче тя влиза в ролята и на разказвач, а читатлите й могат да чуят някои от книгите й, прочетени от самата нея.
"Близки срещи със смесени чувства" е особено специална за Мария, защото е първата й книга. Но не и първата, прочетена от нея за Storytel - вече имахме възможност да чуем "Балканска рапсодия" с гласа на авторката й.
"Няма да крия, че ми беше приятно да откривам текстовете си като нови, като непознати. Имаше моменти, в които при четенето ми се връщаха съвсем конкретни чувства, при това в детайли, светкавично. Стягаше ме гърлото. Приплакваше ми се."
Но дори тези емоции са приятни, защото както и останалите й книги, "Близки срещи със смесени чувства" е много лична и ни предлага истинско надникване в душата на авторката си. А няма и да е за последно - в момента Мария подготвя втори сезон на "Записки от Шато Лакрот" (повече за първия - надолу в интервюто).
Започва и нова отчасти биографична книга. Планира и нов роман. Работи и по истории за стенд ъп шоу, което ще носи името "Червена звезда, блок 28". "Засега е това. Лошо ми стана даже, като го прочетох току-що... Толкова много работа имам, а с толкова малко време разполагам..."
Източник: Sorytel
Имаше ли моменти, докато четеш, в които ти се искаше да промениш нещо в текстовете? Да направиш бърза редакция?
И аз самата се страхувах от това, но не се случи. Не обичам да се връщам към стари свои журналистически текстове, защото все нещо им откривам, което не ми харесва. Но в художествените текстове (а в "Близки срещи", нищо че това са текстове-журналистически есета, те са твърде лични и в този смисъл художествени) не пипам нищо, след като веднъж вече съм го редактирала.
Книгите и текстовете са отражение на някакъв конкретен момент от живота ни, когато сме ги писали. Не е честно да редактираме после, защото вече сме в друго състояние на ума, на разбиранията си, на чувствата си. Ако нещо се промени по-късно, то ще наруши автентичността на споделеното.
Как точно се появи идеята да прочетеш "Близки срещи със смесени чувства" и защо това не се случи и със "Записки от Шато Лактрот"?
"Близки срещи със смесени чувства" е много, много лична книга. Там са събрани малки мои изповеди. Беше логично аз да си ги прочета, защото аз си ги споделям.
С "Балканска рапсодия" е подобно - това е книга за моето семейство, за една история, която от дете искам да разкажа, за да остане и да се помни в света. Тя е книга, писана заради самата история, не заради мен или читателя. Затова и съм подчинена на тази история и беше мой дълг някак да я изчета сама.
"Записки от Шато Лакрот"... ме достраша да я чета. Там има много персонажи, много диалози и се страхувах да не преиграя, да не се оплета в образите и така да направя историята от комична в карикатурна.
Мисля, че тук си трябваше актьор. Човек, който професионално да отдели гласовете и да ги превърне в образи с поведение и говор. Всъщност този, който чете подобно произведение, го довършва в известна степен с гласа си и с начина си на изчитане. Дава реален глас, тон и изказ на персонажа.
Богдана Трифонова е не просто радиоводещ, който непрекъснато работи с гласа си - тя е и актриса. Затова и се доверих на нея. Всъщност ничий друг глас не си бях представяла да звучи в Шато Лакрот, освен нейния. И съм много щастлива от резултата.
Източник: Владимир Игнатов
Имаше ли комични моменти по време на записа? Дума, в която си се препънала?
О, да. Въпреки че, общо взето, чета без грешки, има думи, които направо се запират пряко на устата, и край! В езика ни има едни такива струпвания на гласни и съгласни, които понякога направо те смазват пред микрофона. Например нещо от сорта на "обидила я е и я е уязвила". Аз обичам и дългите изречения, но когато трябва да ги прочета... по-малко ги обичам.
По различен начин ли се възприема изслушаната книга от прочетената? И дава ли гласът, който я чете, нещо от себе си за това?
В изслушаната книга имаш глас, който също те насочва. Той може да ти даде нюанс, различен смисъл, да те потопи в историята магично. За мен това е просто друг вид четене - не по-добро или по-лошо, а просто друго изживяване с книгата. Когато една книга се слуша, това може да бъде споделено събитие - например пътувате в една кола за морето и си слушате книга заедно. Това е прекрасно изживяване, нещо като радиотеатър например. Слушането на един сюжет е приказка. Пък кой не обича приказките?!
При четенето на една книга си самотен. Там си ти и написаното слово, което оживяваш сам. Това пък ти дава възможност да се уединиш и да си преживяваш и представяш напълно сам. Но и при двете възможности за четене работи въображението, а това е най-хубавото.
След "Близки срещи със смесени чувства" прииска ли ти се да заемеш гласа си на някоя чужда книга или автор?
Много ми се иска! Бих чела комични книги, например Уди Алън. Но мога да дам гласа си и на нещо по-поетично и по-описателно като текст, например Елиф Шафак. Също с огромен кеф бих чела детски книжки. Много ме бива да чета за деца! Една "Алиса в Страната на чудесата" или "Карлсон, който живее на покрива" са ми мечта.
Умея да преправям гласа си, даже една година малката ми дъщеря се появи на вратата у нас с група маскирани квартални деца за Хелоуин, а аз ги посрещнах облечена в чували за боклук, с метла на врата и силен вещерски смях. Не мога да ви опиша как цялата групичка се смрази! Та дъщеря ми, като осъзна, че всичко е прекалено автентично, започна да ги успокоява с "Това е мама, това е мама".
Източник: Владимир Игнатов
Коя е последната книга, която изслуша в Storytel?
"Сладко отмъщение" на Юнас Юнасон с гласа на Даниел Цочев. Бях я чела преди това, но реших да я изслушам, докато карах на дълъг път.
А кои са заглавията за слушане и четене, които би ни препоръчала?
Много обичам биографии. В този смисъл:
- "1/2 живот" от Татяна Лолова с гласа на самата Татяна Лолова
- "Задната къща. Дневникът на Ане Франк" от Ане Франк, с гласа на чудесната Мила Люцканова
- "Елегия за Боуи" от Евгений Дайнов с гласа на Виктор Танев
- "Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот" от Георги Тошев, прочетен от Наум Шопов-внук
- "Невена Коканова - Коя съм аз" от и с гласа на Георги Тошев
- "Катя Паскалева. Жените в мен" от Георги Тошев с гласа на Параскева Джукелова
Също така:
- "Къщата на духовете" от Исабел Алиенде с гласа на прекрасната Лидия Михова
- "Ема" от Джейн Остин с гласа на Биляна Петринска
- "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков с гласа на Никола Стефанов
- "Стогодишният старец" от Юнас Юнасон с гласа на Христо Чешмеджиев
