Блестящият руски режисьор Сергей Соловьов ще е специален гост на 14-ия София Филм Фест. Той ще получи наградата на София за приноса си в киното.
Роден е на 25 август 1944 г. в Кем, Карелска област на бившия СССР. Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм.
Тогава е и дебютът му като режисьор с филма "Семейно щастие" ("Семейное счастье") по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.
Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e "нежната възраст" от 12 до 25 години. На този ярък период от човешкия живот са посветени и филмите му "Сто дни след детството" (1975, носител на "Сребърна мечка" за режисура на Берлинския кинофестивал), "Спасител" (1980, отличен с диплом от фестивала във Венеция), "Наследници по права линия" (1982), както и "Чуждата, бялата и сипаничавата" (1986, носител на Голямата награда на журито във Венеция).
"АССА" и "Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта" са двата филма от прочутата трилогия на Соловьов, които ще бъдат показани и на тазгодишното издание на София Филм Фест.
"АССА" се превръща в едно от основните събития в куртурния живот на СССР през втората половина на 80-те години на ХХ век. Филмът е „музикално-криминална" кино-история, в която на съветския екран за първи път се появяват забранени рок групи като „Кино", „Аквариум", „Браво", а в герои се превръщат кумирите на ъндерграунд изкуството.
Тази тема Соловьов „доработва" и в следващия си филм "Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта". Той разказва историята на Митя (Михаил Розанов) - 15-годишен потомък на богат белоемигрант, който мечтае да учи във военно-морско училище. Богатият му дядо го вика във Франция, но Митя избира да остане в СССР. Веднъж той пуска през прозореца в дома си своята съседка Александра (Татяна Друбич). Тя е бременна от женен плейбой (Александър Абдулов), който не желае да изостави семейството си и предлага на Александра аборт.
Саундтракът към втората част от трилогията на Соловьов - "Три песни за Родината" също печели голяма популярност. Той е създаден от култовата рок-група "Аквариум", а през 1990 г. е издаден във виниловия й двоен албум "Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта".
Миналата година Сергей Соловьов завърши и екранизацията на "Анна Каренина", (двучасов игрален филм и 5-сериен телевизионен вариант), която също ще бъде показана на 14-тия СФФ. Същата 2009 г. година излезе и другият му голям филм със странното име "2-АССА-2", още едно заглавие, подписано от Сергей Соловьов в програмата на тазгодишния международен кино форум у нас.
Най-интресното е, че тези два последни, различни иначе филма имат много общо помежду си. Оказват се части от едно цяло, тъй като сюжетът на втория "АССА" е свързан и със снимките на "Анна Каренина", по която Соловьов работи повече от 10 години.
В света същестуват около тридесет екранизации на "Анна Каренина" на Толстой. За една от най-добрите изпълнителки на главната женска роля се смята руската актриса Татяна Самойлова. В различно време Анна Каренина изиграват и Грета Гарбо, Вивиан Лий, Софи Марсо.
Във филма на Соловьов в тази роля влиза музата му Татяна Друбич (изпълняваща главните роли в най-добрите филми на режисьора - "Сто дни след детството", "Спасител", "Наследница по права линия", "Избрано", "АССА", "2-АССА-2"). Образът на чувствителния и по толстоевски човечен мъж на Анна Каренина режисьорът поверява на покойния Олег Янковский, който умира няколко седмици преди премиерата на филма.
