Режисьорът Бен Стасен:"Трудно е да снимаш с 3D техника сред дивата природата"

Бен Стасен е белгийски продуцент и режисьор на множество 3D филми. В интервю той разказва за снимачния процес на един от най-амбициозните 3D филми за момента - "Диво сафари". Режисьорът споделя за трудностите, които е преживял със снимачния си екип и за "невъзможната" задача да снимаш с изключително тежка техника сред дивата природа.

Как ви хрумна идеята за „Диво сафари 3D"?

БС: Хрумна ми преди 3 години. Направих тематичен 3D/4D филм със съдействието на „Фонда за дивата природа" в Холандия. Когато видяха въздействието на 3D технологията, шефовете на организацията решиха, че един документален филм за дивите животни на 3D би бил прекрасно средство за разпространение на идеята за съхраняване на животинските видове сред публиката от цял свят.

Аз имам опит с подобни филми и знам колко е трудно за снимаш с 3D технология сред природата, но по онова време не се замислих сериозно по въпроса. Когато обаче в началото на 2004 година ми се предостави възможност да направя документален филм за Африка на 3D, веднага се съгласих.

Как подходихте към заснемането на филма?

БС: Повечето документални филми за дивата природа, които гледаме по телевизията, описват поведението на животните. Моята амбиция беше да използвам предимствата на огромния екран, за да отведа публиката лице в лице с животните и да се опитам да уловя тръпката от наблюдаването на тези изключителни създания от близко разстояние в естествената им среда.

От собствен опит знам, че да наблюдаваш заспал лъв отблизо може да бъде по-вълнуващо от която и да било екшън сцена по телевизията. Както гласи рекламата, големият екран създава илюзията, че си част от филма. Затова приех предизвикателството да направя първия филм за дивата природа на 3D и да отведа зрителите на сафари.

Как постигнахте този ефект?

БС: Исках да заснема целия филм от гледната точка на зрителите, които участват в сафарито, трябваше да намеря начин да снимам на 3D от движеща се открита кола по неравен терен. Операторът Шон Филипс изобрети приспособление, с което закрепяхме камерата за стабилизатор „Либра", монтиран на кран, с който заснехме кадрите в движение.

В началото бяхме на тръни, защото никой досега не беше опитвал подобно нещо, но след това реакциите бяха окуражаващи. Изпратихме първите заснети кадри на колегите си в Лос Анджелис и те ни насърчиха да продължим.

Какви други 3D технологии използвахте?

БС: Използвахме новаторска 3D сателитна система. С помощта на „Wavegen/Terratracer" - компания, специализирана в снимането на кадри от Космоса, направихме няколко кадъра, които приличаха на заснети от хеликоптер над Южна Африка, но всъщност бяха направени от три сателита в земна орбита.

С колко различни 3D камери снимахте?

БС: От самото начало използвахме 3 различни 3D камери. Разполагахме с най-опитния снимачен екип в областта на триизмерното кино. Но никой от нас нямаше опит в снимането сред дивата природа и не знаехме каква екипировка да вземем, затова натоварихме всичко, за което се сетихме, с изключение на традиционния огледален екран, който просто нямаше да оцелее по черните пътища на Южна Африка. Накрай използвахме най-вече двете камери и съоръженията, направени от Шон.

На какво разстояние се доближихте до животните?

БС: Приближихме се изключително близо. В началото рейнджърите и специалистите ни предупредиха, че ще бъде много трудно да направим кадрите Животните реагират агресивно или просто бягат, когато усетят присъствието на цялата тази техника. Но се оказа, че животните реагираха много спокойно. Всеки път се придвижвахме бавно и внимателно, за да позволим на животното да свикне с присъствието ни. Най-често след няколко часа ни позволяваха да се приближим на броени метри разстояние.

Как реагираха животните?

БС: Въпреки тежкото оборудване, животните не ни смятаха за заплаха. Това ни изненада, тъй като се движехме сравнително свободно край тях. Когато са на сафари сред дивата природа, хората обикновено стоят приведени и пазят тишина, а ние постоянно се движехме и стояхме прави. Разопаковахме техниката и говорехме помежду си.

Най-общо процесът протичаше по следния начин: Заемахме позиция и включвахме лазерен пойнтър, Скот Хофман измерваше разстоянието между животните и камерата. После съобщаваше цифрата на Шон на висок глас, защото Шон чуваше трудно под покривалото на камерата. След това Шон изчисляваше наум междуосовото разстояние и го съобщаваше на оператора Уейн Бейкър, който пък нагласяше камерата. Докато те правеха това, аз им крещях да побързат, за да не изпуснем кадъра.

Това не е типичното поведение на снимачен екип сред дивата природа. Повечето колеги чакат с часове, за да уловят идеалния кадър. Животните вероятно са усетили, че се опитваме да постигнем невъзможното.

Имахте ли съветници?

БС: На първо място Лийзъл (нашата домакиня) е много компетентен зоолог и водач. Присъствието й като съветник и инструктор по безопасността в екипа беше безценно. Навсякъде търсехме допълнителна помощ от еколози, следотърсачи и местни специалисти.

А Джон Варти?

БС: Джон Варти е най-прочутият режисьор на документални филми за дивата природа от Южна Африка. Когато се срещнахме, Джон не ни взе на сериозно. Смяташе, че екип от 12 души е прекалено голям за този район, а липсата ни на опит ще се окаже пречка в опита да заснемем най-мистериозния хищник в света - леопарда. Но когато разгледа модерната ни техника и видя, че екипът ни е съставен от професионалисти, се амбицира да ни помогне да постигнем невъзможното.

И наистина го направи. В рамките на половин час в края на третия ден от престоя ни в парка „Крюгер" заснехме най-впечатляващите кадри в целия филм: двойка леопарди по време на чифтосване. Джон призна, че в първите си филми е успявал да направи такъв кадър след години чакане. Късметът на начинаещия, предполагам.

Трудно ли се снима сред дивата природа?

БС: След дъждовния сезон растителността беше избуяла и животните се криеха във високата трева. Беше зима, дните бяха къси и слънцето стоеше ниско на хоризонта, така че не трябваше да използваме изкуствено осветление. Не се налагаше да снимаме само по изгрев и залез, за да имаме красиви кадри.

Физически снимачният процес беше изтощителен, защото шофирахме непрекъснато. Прекарвахме в колата часове наред всеки ден, а пътищата са много тежки. Оборудването ни пострада на няколко пъти.

Какво ще внесе 3D технологията във филма?

БС: „Диво сафари" не е традиционният документален филм за дивите животни. Той се опитва да създаде илюзията, че зрителят е сред африканската пустош и преследва животните, сякаш публиката участва в сафарито. 3D технологията е важен елемент за създаването на тази илюзия, за усещането, че си там. Нямаше да се съглася да направя този филм по традиционния начин.

По какъв начин е вмъкнато посланието за опазване на дивата природа?

БС: Филмът дава много научна и образователна информация за дивите животни в Африка. Но най-важното е, че показвайки тези величествени създания в естествената им среда, се надяваме хората да видят, че това са искинските съкровища на планетата ни, които си струва да пазим. Амбицията ми беше чрез филма да пренеса зрителите в Южна Африка. Исках да почувстват възторг и преклонение пред природата и да я превърнат в своя кауза.