Преди 43 години двама мъже са приети в Йейл. Единият от тях напуска след година, записва се доброволец във Виетнам и по-късно прави филм за преживяното от него на име "Взвод". Името му е Оливър Стоун. Другият избягва битката и става президент на САЩ. Името му е Джордж У. Буш. Ако това ви звучи като началото на холивудски хит - в известен смисъл наистина е. Филмът е W, биография на Буш, режисирана от Стоун.

Премиерата му в САЩ е само 19 дни преди президентските избори - добре премислен ход, целящ да накара хората да опомислят за това какво се случи през последните 8 години.

Стоун е световноизвестен будист либерал, а Буш войнстващ християнин консерватор, затова никой не очаква лентата да е ласкава към напускащия президент. Режисьорът обявява, че филмът е отчасти драма, отчасти сатира, но няма за цел да оплюе президента и гледалите го досега, се съгласяват.

Носителят на "Пулицър" Чарли ЛеДъф взе интервю с режисьора в офиса му в Лос Анджелис.

"Режисьор. Творец. Убиец. Мегаломан. Почитател на конспирациите. Радикален гений. Психопат. Народен човек. Човек, чието време е отминало"

Оливър Стоун слуша списъка ми с обиди и комплименти. След като спирам, мълчи за миг, после се усмихва. "Всичко е наред, това е твоят материал все пак. Чувал съм повечето доста често. Затова и не обичам да говоря толкова пред публика, изтощих се от определения".

W e първият филм, посветен на все още действащ президент. За целта на Стоун му се налага да работи доста интензивно - само 45 дена снимки и два месеца постпродукция. "Защо бързаме толкова? Защото духът му все още е наоколо. Ако ще напусне Белия дом през януари, мисля, че заслужава един добър екзорсизъм. Той няма да изчезне. Буш е все още доста млад, няма просто да изчезне.

Дали ще променим нещо? Виж, аз направих три филма за Виетнам и какво постигнах с това? Хората пак подкрепиха войната в Ирак, това показва безсмислеността на делото ни. И все пак продължаваме да работим.

Всъщност не помня вече чия беше идеята да пуснем филма така скоро, моя или на продуцента. Причините са и прозаични, решихме, че ако излезе сега, ще спечелим малко повече пари."

Дали същият този електорат, който определя Буш като най-непопулярният президент в историята, ще даде пари да гледа филм за него? "Не съм сигурен. Не съм сигурен дали ще успеем. От друга страна това не е филм за онези 12%, които още го харесват, а за другите 88%. Но не мисля, че те ще видят във филма нещо, което презират. Опитах се да направя човешки портрет на едно човешко същество, а не да обидя хората, които още вярват в това, в което и Буш вярва."

"Това е работата ми - да драматизирам един човешки живот, да го разбера, да повървя в обувките му, да надмогна омразата си."

"Исках да се фокусирам върху начина му на мислене. Не съм променил нищо в истинската история. Не се налагаше, защото това е една велика история. Дикенс би я написал, Марк Твен също. Имаме историята на човек, който на практика е безделник и лентяй, а става президент на САЩ."

"Това не е политически филм, а шекспиров. Това е историята на Джордж, който се бунтува срещу баща си, иска да надмине баща си, да покаже, че е по-силен... и прави колосални грешки. В известен смисъл филмът е Едипов, защото той уби баща си, като унищожи името му, опетни името Буш."

Базиран на книги от бивши служители в Белия дом, филмът задава въпроси за един "неподценен живот"* Историята проследява младостта на Буш като "черната овца" във фамилията, проблемите му с алкохола, кавгите с баща му, избирането му за губернатор и президент и стига до срещите му с различни политически и икономически съветници преди нападението над Ирак. Войната осигурява по-голямата част от сатирата във филма - в един момент Буш сравнява мъченията на пленниците в "Гуантанамо" с ритуалите, които е преживял като първокурсник в колежа.

"Това е комедия, в смисъла на трагична комедия. Смееш се наум, защото Буш изглежда слабоумен, тромав, непохватен, но в същото време притежава упоритост, етиката на Джон Уейн, гняв, ентусиазъм, който го правят чаровен, любопитен персонаж. Може да смяташ, че Джон Уейн е ужасна личност, но да се наслаждаваш на образа му на екрана".

"Мисля, че Буш притежава чар. Той е чудесен продавач и на много хора им се струва харизматичен, способен е да се докосне до тях, по начин, по който баща му не умееше. Така че той надмина баща си - като продавач."

Стоун и Буш се срещат за пръв път през 1998 на събиране на випуска им в Йейл. "Тогава той беше губернатор и си спомням, че знаеше доста повече за мен, отколкото аз за него. Аз получавах отлични оценки, а той средни, не мисля, че това може да се пренебрегне. Не смятам, че Буш е това, което наричат "образован човек."

В крайна сметка Стоун е този, който отива във Виетнам и не успява да завърши Йейл, а не Буш. "Ако Буш беше воювал във Виетнам, никога нямаше да се съгласи да нападне Ирак. От друга страна, ако Буш беше президент по време на Кубинската криза, вероятно щеше да избухне ядрена война и на 100% щяхме да бъдем изтрити от картата. Нямаше да седим и да си говорим тук."

Какво тогава мисли Стоун за Джон Маккейн - военнопленник във Виетнам и въпреки това яростен агитатор за атака срещу Саддам Хюсеин. "Маккейн е особен случай, защото никога не е бил войник. Никога не е подушвал горящата плът, никога не е виждал пораженията, които е направил. Аз ги видях - видях виетнамци, които сме залели с напалм, поразили с бомби, осакатени, мъртви хора. Маккейн е бил затворник и има затворническа психика, не прави връзка между причина и следствие. Мисля, че нещо не му достига психически."

Каква е студената присъда на Оливър Стоун за партньорката на Макейн, бившата кралица на красотата Сара Пейлин? "Мисля, че е доста невежа. Невежеството е американската черта. Маккейн и Пейлин са като плакат за телевизионен канал в Сан Диего".

Това логично ни води до Барак Обама. Ако Стоун вярва, че правителството и вицепрезидентът Линдън Джонсън са организирали конспирация да убият Кенеди, както твърди филмът му JFK (1991), тогава сигурно смята, че същите сили биха могли да видят сметката на един чернокож либерален президент. Стоун кимва, но добавя, че е по-малко вероятно. "По онова време можеше да убиеш всеки и това да мине за приемливо, защото често го правехме... в чужбина убивахме много хора. Такава беше модата, стилът "Джеймс Бонд". Сега не е нужно да убиваш никого, медиите могат да го направят с лекота вместо теб. А и не смятам, че Обама може да уплаши Пентагона, по начина, по който Кенеди го направи."

И все пак, най-важният въпрос си остава - ще бъде ли W добър филм или просто ще е просто ОК? "Мамка му, откъде да знам", смее се Стоун. "Но обичам това, което заснехме."