Какво е "Изгори след прочитане"?

Едни от символите на американското независимо кино предлагат един от "най-звездните" филми тази година. Иронично, но факт. "Изгори след прочитане" е първият филм, с който братя Коен радват зрителите след "Оскар"-а им за режисура, първият филм на Тилда Суинтън след "Оскар"-а и за актьорска игра и петият съвместен филм на Джордж Клуни и Брад Пит. С оглед успеха на предишните четири, това не е проблем, а предимство. Джон Малкович, на когото се пада централната роля във филма, няма кой знае какви отличия напоследък, затова и името му е едва на трето място на плаката, пазарни закони, какво да се прави. С три месеца закъснение сатиричната комедия-шпионски трилър-eкзистенциална драма най-сетне пристига и у нас. По този повод ви предлагаме съвместно интервю с актьорите и режисьорите, проведено на фестивала в Торонто през септември.

Тилда Суинтън, явно след "Майкъл Клейтън" сте развили взаимно уважение с Джордж Клуни, вярно ли е, че ще правите още 2-3 филма заедно? Брад Пит и...

(Брад Пит прекъсва интервюиращия)

... и Джордж имат същото взаимно уважение, да...

... нещо повече, ти имаш "взаимно уважение" и с Анджелина. Ще работите ли заедно отново?

Тилда Суинтън: Преговарям във всеки бъдещ мой договор да имам Клуни-клауза. Трудно е, но аз се боря. Засега получих утешителна награда - ще се снимам с Брад във всеки следващ мой филм.

Брад Пит: Аз пък се боря да открадна Тилда от Джордж. Очаквайте скоро една съвместна изненада. А с Анджелина работя всеки ден, повярвайте ми.

Исках да попитам режисьорите нещо. Това е комедия, но с много мрачен тон. Човек си тръгва от киното с песимистични мисли за човешката природа. Представяте хората като празни егоисти...

Итън Коен: Да, нещо такова. Не знам.

Джоел Коен: Не съм сигурен дали е просто тон. Да, хората са ужасни.

Забавлявам се как всички хора, особено в столицата ви, мислят, че са част от някаква международна конспирация. Какво ви вдъхнови да изкарате на светло тази субкултура?

Итън Коен: Мисля, че просто искахме да направим шпионски филм. Е, не стана точно така,  "Изгори след прочитане" не е шпионски трилър, но такава беше първоначалната ни идея. Филмът не е някакъв политически коментар, имаме конкретни хора като герои... извинявайте, забравих въпроса. Имахме идета за някакви хора, които използвахме до известна степен като основа за героите ни, но филмът не е карикатура на конкретна личност.

Кои хора използвахте като основа за героите си?

Итън Коен: Знаех си, че не трябваше да го казвам. Мислехме си за (произнася неясно име) заради пластичната операция. После си казахме, че ще е забавно ако Брад Пит изиграе някой като Линда Трип или Дон Ръмсфелд...*

Джоел Коен: (смеейки се): По-добре спри.

Кой беше вдъхновение за героя ти Брад?

Брад Пит: Самият аз. Това съм аз в миналото. Честно, не знам. Мистерия е за мен и съм разтревожен от това, включително и другата ми половина. Тя също е разтревожена.

Имаме идеята, че дадена ситуация ще се развие според очакваното, но тя не се развива. А героят не осъзнава, че е възможно да се случи нещо различно и непланирано.

Към братя Коен. Знам, че първо сте измислили героите, а чак след това сте написали сценария и сте се обърнали към любими ваши актьори - такива от стари ваши филми или такива, с които досега не сте имали шанс да работите. Брад, какво е усещането, когато разбра, че са искали да работите заедно и са написали първата роля специално за теб като глупак?

Итън Коен: Героят му е глупак?

Брад Пит: И аз бях изненадан. Нищо не разбирам. Чукам на вратата на братя Коен от години и когато най-сетне ми отговориха бях много щастлив. После прочетох сценария и се разстроих. (смее се)

Брад, в този филм показваш голям комичен талант. Какво е усещането да изиграеш такава смешна, самоиронична роля, особено в светлината на по-драматичните филми, които засне тази година, като "Дървото на живота" на Терънс Малик и "Любопитният случай на Бенджамин Бътън" на Дейвид Финчър?

Брад Пит: Не съм сигурен, че мога да го обясня добре. В последните години играя типично американски персонажи. Намирам Америка през това десетилетие за много, много интересна. Що се отнася до комедиите, правя комедии от години (смее се), само че досега не бяха смешни. Новият филм на Дейвид Финчър отново е с Тилда и отново ми е трудно да го опиша добре. Може би е нещо като любовно писмо до Ню Орлийнс, до семейството ти, до хората, които преминават през живота ти. Май това е най-доброто описание.

Голяма част от очакванията към "Изгори след прочитане" идват от успеха на "Няма място за старите кучета", филм, който публиката възприе като дълбок и сериозен, въпреки някои комични моменти. Новият ви филм се оказа доста различен обаче...

Итън Коен: Искаш да кажеш, че сега, след като го видяхте, ви се ще да си вземете обратно доброто мнение за предишния ли?

(Смях в залата)

Не, просто исках да кажа, че има промяна в тона...

Итън Коен: Нали разбираш, че ние не свързваме филмите си един с друг. Защо ни е да го правим? Концентрираме се върху това, което правим в момента - различни филми, с различно настроение. Такива и трябва да са. А по отношение на смислеността или безсмислеността на двата филма... наистина не знам какво да кажа. Героите може и да водят живот, лишен от смисъл, но си оставят интересни образи, представени от добри актьори в интересна история.

Колко стриктно трябваше да спазват сценария актьорите? До каква степен героите, които виждаме са резултат от импровизация?

Тилда Суинтън: Работя за пръв път с братя Коен и научих, че едно от фантастичните предимства на работата с тях е, че имат перфектно написан сценарий. Ако се опиташ да пренебрегнеш указанията в сценария, ще се провалиш, защото е просто съвършен.

Джон, твоята роля на пръв поглед изисква повече физически усилия от обикновено. Така ли е и наслаждаваше ли се да играеш във филма?

Джон Малкович: Да, определено се наслаждавах. Но не смятам, че роляти ми изисква повече физическа дейност от обикновеното. Съгласен съм с Тилда, че не е нужно да подобряваш или импровизираш ако сценарият е добър. Достатъчно възможности за изява имаш и в границите му.

Много актьори казват, че мечтаят да работят с братя Коен, а тези, които вече са го правили обикновено твърдят, че е уникално изживяване. Може ли да го опишете с 1-2 думи?

Брад Пит: Кратки дни.

Тилда Суинтън: Наистина кратки, бързо минаващи дни. Много смях, никога не съм се смяла така, когато снимаме. Големи благодарности за озвучителите, които някак направиха възможно да не чувате как цвилим като коне зад кадър.

Итън Коен: Има един момент във "Фарго", Стив Бушеми върви през снега, опитвайки се да скрие парите и постоянно пропада до кръста. Мисля, че може да ме чуете как му се смея в готовия филм.

Джоуел Коен: Оставихме го, защото си казахме, "Звучи сякаш Стив е задъхан."

Откъде се вдъхновихте за машината, която Джордж Клуни сглобява в мазето си?

Итън Коен: Има подобна машина в Музея на секса в Ню Йорк. В един момент предложихме на Джордж да го отведем и да я види, но той се дърпаше, "Точно за това си мечтая - да бъда забелязан как излизам от Музея на секса."

Кой взе решението Осбърн Кокс да каже, че пише "мемоари"?

Джон Малкович: Беше колективен избор. Колебаехме се между няколко думи и избрахме най-дразнещата.

Изкарваш доста драматична дълбочина от думата "fuck". Как избра този подход към вулгарността от страна на героя ти?

Джон Малкович: Вулгарните думи или по-точно "fuck", могат да бъдат много изразителни. Думата може да означава всичко или нищо и това между тях. Забавно е да я използваш понякога.

Как пишете? В една стая или поотделно?

Джоел Коен: Заедно. Oтиваме в офиса, сядаме и обсъждаме всяка сцена отгоре до долу.

Често пишете по няколко неща наведнъж?

Кое е по-трудно от творческа гледна точка - адаптацията или писането на оригинален сценарий?

Джоел Коен: Няма кой знае каква разлика от гледна точка на снимането на филм. Писането на адаптация все пак е по-лесно, защото има отделни проблеми, които вече са разрешени от някой друг.

Но не са ли по-големи очакванията?

Джоел Коен: Честно казано, ние не сме запознати с тези очаквания. Не си блъскаме главите върху това, какво другите хора очакват от нас.

____________________

*Линда Трип -участничка в скандала с Моника Люински. Доналд Ръмсфелд - министър на отбраната в правителството на Джордж Буш. Очевидно Итън Коен се шегува.