Киното съществува, за да дава изражение на мечтите. Научно-фантастичното кино съществува, за да дава изражение на най-смелите мечти - пътуване във времето, разходки до други светове, разширяване на съзнанието и какво ли още не. Затова обичаме сай-фай филмите и решихме да подберем 10 от тях, с които няма как да не започне „обучението" на всеки начинаещ по темата. Голяма мъка беше, защото спокойно можехме да сложим и 100 и здраво да ги пренаредим, но и този списък не е лош. А ако твоята любима фантастика не присъства в класацията, пиши ни в коментар под статията коя е и защо трябва да я гледаме.

10. „Аватар" (2009)

Ок, тук можеше да влезе и „Извънземното", и „Портокал с часовников механизъм", и още една торба с филми, но избрахме нещо по-ново, защото „Аватар" истински показа как трябва да се използва 3D-то в киното. Филмът е несравнимо красива визуална приказка, която обаче не успява да те замае дотам, че да пропуснеш и много сериозните послания, отправени през тези 162 минути. А ако никога не си се влюбвал в триметрова мацка със синя кожа, не си гледал „Аватар". Добрата новина е, че Джеймс Камерън е натъкмил още 3 негови продължения за периода 2017-19 г.

9. „Матрицата" (1999)

Истинска Октомврийска революция в киното.  Ефектите му бяха толкова иновативни, че чак станаха обект на безброй пародии в следващите години. Не остава по-назад и историята. Не говорим за тази, че машините управляват хората, това сме го виждали и другаде. А за човека, който е призван да бъде Избрания, ама въобще не го усеща, но се събужда от съня, в който живее и накрая започва да вярва. А междувременно спасява друг, който е готов да загине заради него, и спира куршуми с лекотата, с която ние си мием зъбите. „Матрицата" дава на света и един от най-неумолимите злодеи (Агент Смит) и едни от най-впечатляващите кожено-лачени костюми, някога виждани на екран (извън филмите за възрастни).

8. „Зов за завръщане" (1990)

Филмът е базиран на много кратък разказ, но успява да ни закара чак на Марс и дори да ни убеди, че там става за живеене. „Зов за завръщане" е любим на тези, които обичат да разплитат загадки, и на онези, които обичат да гледат как Арнолд Шварценегер разплита прическата на фалшивата си жена (Шарън Стоун), преди да я убие (а след нея още сума ти народ). Най-прочутата филмова реплика на бъдещия губернатор на Калифорния е I'll be back!, но и тук има доста класически лафове като: „Смятай това за развод!" (след случката с Шарън), „Занеси задника си на Марс!" и любимата ни: „Ааааргхххааааооомммбллърргг...".

7. „Терминатор 2: Страшният съд" (1991)

И първият „Терминатор" си е сила, но във втория Джеймс Камерън и компания вдигат много нивото. Арнолд вече не е толкова дървен, ефектите са революционни (човек, Т-1000 е от течен метал!), екшънът е още по-интензивен, а дори успяваш и да се замислиш за последствията от наглед невинните ти действия днес. Аста ла виста, бейби!

6. „Близки срещи от третия вид" (1977)

Това е може би най-богатият на идеи филм на Спилбърг, а тази, която се откроява е, че непознатото е едновременно въодушевяващо и ужасяващо. „Близки срещи" убеждава колко е важно да последваш инстинкта си. Същото важи и за гледането му - не ти се обяснява много-много какво и защо точно се случва, така че разбирането му си е предизвикателство. Може би това не се отнася само за музикантите, защото във филма музиката е представена като универсалния език за комуникация.

5. „Метрополис" (1927)

Обърни внимание на годината. „Метрополис", естествено, не може да се похвали с нищо от дигиталните еквилибристики на съвременните филми, не може да се похвали дори с глас (да, това е ерата на нямото кино), но си остава урок по експресионизъм и ар деко дизайн. Визуалният стил на филма е изключително отличителен и задава тона за това как бъдещите кинотворци си представят бъдещето. Сценарият внушава доста напредничави идеи за необходимостта от обединение между управляващата класа и подтиснатото работническо съсловие. Иронията е, че филмът показва нещо като утопична бъдеща версия на Германия, а малко след като излиза, в реалния живот страната потъва в кошмара на нацизма.

4. „Пришълците" (1986)

Оригиналът „Пришълецът" от 1979-а докара кошмари на зрителите с историята за космическото чудовище, родено от развихреното въображение на художника Ханс Рудолф Гигер. Продължението на Джеймс Камерън обаче си е чиста проба война с всички средства. В него отбор юнаци и Сигорни Уийвър се изправят срещу същите точещи лиги и промъкващи се по въздуховодите черни зверове, само че сега трябва да спасят и малко момиченце. Времето лети, теренът е неблагоприятен, а нашите герои са оставени да се оправят сами. „Пришълците" е настолен филм за всички фенове на експлозиите и големите оръжия, които тук са заснети с леко фетишистка любов. В общи линии, във филма става дума за това да видиш най-големия си кошмар и после да се затичаш с 300 към него.

3. „Блейд рънър" (1982)


Натрупал слава и опит от излезлите по-рано два епизода на „Междузвездни войни" (и един на „Индиана Джоунс"), Харисън Форд изгрява с целия си омачкан блясък в тази ърбан фантастика. Ако „Метрополис" положи основите за това как трябва да изглеждат всички филми за бъдещето, то „Блейд рънър" наложи напълно нова, кошмарна стилистика - пренаселени градове, безкрайно нощно небе и упорит дъжд, помрачаващ всяка надежда. Шедьовърът на Ридли Скот носи много просто послание - никой не иска да умре. Гледането си заслужава дори и само заради Даръл Хана с нейния постпънк костюм и грим.

2. „2001: Една одисея в космоса" (1968)


Немислимо авангарден за времето си и поразяващ и до днес с маниакалната отдаденост и перфекционизъм на автора си. Във фаст-фуд съвременността ни, в която всичко се прави максимално бързо, с минимални усилия и задълбочаване, а вниманието на хората не може да бъде задържано от нищо за повече от пет секунди, творческият подход на режисьора Стенли Кубрик изглежда като нещо дошло от праисторическата епоха... и безкрайно липсващо сега. Във всичките си филми Кубрик отделя огромно внимание на изпипването на всеки детайл, но тук е извел тази философия в изкуство. Първият диалог в „2001" идва след като от началото на филма е изтекъл почти половин час. Ако успееш да не заспиш през него, те очаква едно наистина фантастично пътешествие из човешката история и бъдеще, гарнирано с много креативни кинаджийски трикове и въпроси, над които си заслужава да се замислим.

1. „Мездузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара" (1980)

Без никакво съмнение, „Мездузвездни войни" са вечна класика и няма как да не заемат първото място. Не само защото са най-известната фантастична поредица в историята на киното. Не само защото родиха цяла културна вселена, чието влияние се усеща и днес, в която и сфера на изкуството да погледнеш. Не само защото отвориха очите на цяло поколение за това какво значи фантастичен филм, и го накараха (поколението, пък и следващите) да гледа със зяпнала уста. Не само заради силните образи, пресъздаващи една от най-любимите във всички култури и епохи история (за повече по темата прочети какво общо има най-известният митолог Джоузеф Кембъл с „Междузвездни войни"). А заради всичко това накуп.

А защо точно „Империята"? Всъщност, тук бихме сложили и трите епизода, излезли в края на 70-те и началото на 80-те, но този печели по точки, защото взима всичко най-добро от първия филм и добавя ледени планети, небесни градове и Йода, който вдига космически кораб само със силата на... Силата. „Империята" се различава от останалите епизоди в оригиналната трилогия и с много по-мрачната атмосфера, в която Люк се опитва да се пребори със съдбата си (без да знае, че всъщност тя е друга), Дарт Вейдър изглежда на практика непобедим, а помежду си двамата имат да изглаждат проблеми по линията баща-син, колкото в цялото творчество на руски романист. И нека Силата бъде с теб!