За десетки милиони хора бракът е най-големият правен риск, който някога ще поемат, а разводът - единственият случай, в който ще им бъде нужен адвокат. Всеки съдебен процес хаби време и пари, но разводът може да означава безкраен спор. Много съпружески двойки никога не спират да се карат, докато смъртта не ги раздели; в тези случаи дори фалитът не може да прекрати нарасналото разногласие.

Днес обаче, благодарение на интернет и на равенството между половете, се появи коренна промяна на рисковете в брака.

Електронната поща, чатовете, GPS-а и всички останали дигитални интернет съоръжения правят изневярата все по-трудна за прикриване. Но неверните пък все по-често се питат, защо трябва да плащат заради нея. Модерният свят улесни залавянето "в крачка", но в същото време, това да накараш партньора си да си плати, става все по-трудно. Бракът просто не е това, което беше, а същото може да се каже и за издръжката.

Според проучване, проведено наскоро от "Американската академия на брачните адвокати", компютрите са причина за истинска революция в разводите: 88 процента от американските бракоразводни адвокати казват, че съпрузите все по-често използват в съда електронни доказателства в защита на тезата си, а нарастващата тенденция се оказва по-присъща на жените, отколкото на мъжете.

Джеймс Хененхьофер, президент на бракоразводната академия, твърди че доказването на неверността е много по-лесно сега, отколкото в дните на червилото по яката и на частните детективи, снимащи доказателства с обектив с далечно действие: "Много хора все още не осъзнават колко много доказателства могат да се съберат от личния компютър или джиесема".

Неверниците са по-лесни за разкриване, но също толкова лесни за разкриване са и авоарите, допълва той. Дали изневеряващият съпруг плаща за любовно гнездо, или крие пари от бракоразводния съд, това компютърът го знае. Технологиите направо обрекоха изневеряващите.

Сега обаче опаричените отвръщат на удара. Мъжете вече не искат да плащат доживотна издръжка: някои американски щати обмислят закони, които ще ограничат продължителността и размера на възмездието. Някои разсърдени съпрузи даже повдигат дела, твърдейки, че издръжката като такава е противконституционна. А богатите жени също влизат в играта: те се опасяват от мисълта, че приходите им могат да бъдат използвани за издръжка на бившата съпруга на новата им половинка. Тези дни битката се води както между Марс и Венера, така и между Венера и Венера.

Никой не разисква въпроса за това, че трябва да се дава издръжка за децата от разтрогнатия брак. Напоследък всъщност само на съпругите им е далеч по-тежко: някои съдилища все още отсъждат в полза на доживотната издръжка, но други принуждават жената да си намери работа.

"Бракът днес далеч няма онзи свързващ ефект, който притежаваше в миналото", твърди Тимъти Тейлър (разведен) юрист от Масачузетс, който се бори за спиране на доживотната издръжка в своя щат.

"Не можеш да гледаш на издръжката така, както преди се гледаше. Живеем в свят, в който хората се женят и развеждат на всеки две години."

Издръжката просто окуражава съпругата вечно да разчита на мъжа си, заявява той.

Но господин Хененхьофер казва, че това е просто вечният спор на "момичета срещу момчета": мъжкото съсловие иска ограничена издръжка (господин Тейлър би я прекъснал след 12 години или след време, равностойно на половината от продължителността на брака); женското съсловие пък се оплаква, че е нископлатено и подценено (и жертвало най-добрите си години заради мъжкото съсловие). Междувременно съдиите се опитват да се оправят с трудното дело по прилагането на студен правен принцип върху трескавите останки от човешките взаимоотношения.

В най-добрия от всички възможни светове, би имало по-добри юристи, или по-добри хора. Но в момента вместо това има съдебни дела и с всичките си недостатъци, в тази, както и в останалите правни сфери, може да се каже, че това е по-добрата алтернатива.