Всеки може да се научи да бъде по-щастлив. Това твърди пред БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Има значителна база данни кои хора са по-щастливи - например семейните, тези, които принадлежат към група, по-оптимистичните и сравняващите се с реални, а не с въображаеми стандарти, по-екстравертно ориентираните, обяснява психологът.
Човек има своя базова линия на щастие, характерна за него, но всеки може да се научи как да бъде по-щастлив спрямо средното ниво на изпитвано чувство на щастие за него самия. Постоянният стрес, липсата на внимание и на положителни емоции обаче може да доведе не само до депресия, но и до по-сериозни последствия. Част от психичното ни благополучие е в наши ръце, убедена е Бакрачева.
Малките неща са нашите стимули, казва психологът. Отделянето на време за себе си, за общуване с близки и приятели, за хоби или любимо занимание или просто минути, в които да се отпуснем и абстрахираме от средата, са решаващи за емоционалния ни тонус и баланс. За разлика от удовлетвореността, по отношение на щастието се оказва, че разполагаме с доста по-висока степен на свобода да го предизвикваме у себе си.
Доц. Бакрачева е сигурна, че това, което прави хората щастливи, се намира повече в самите тях и зависи повече от самите тях, отколкото от заобикалящата ги среда. Докато това, което ги прави удовлетворени и благополучни, зависи по-скоро от обществото.
Според нея хората понякога неосъзнато бягат от щастието, защото не обръщат достатъчно внимание на това, което се случва около тях "тук и сега". Гледаме назад в миналото или напред в бъдещето, пропускаме момента, забързани да решаваме проблеми или да преживяваме и дълбаем в нещо, което се е случило и е факт, който трябва да приемем или да се опитаме да променим за в бъдеще, обяснява тя.
Бакрачева припомня феномена - българите успяват да бъдат щастливи, въпреки че са крайно неудовлетворени от живота си. Българинът съумява да внесе разграничение между материалния и нематериалния живот, когато дава оценка за начина, по който се чувства.
Доколкото лошите условия на живот, несигурността и финансовите проблеми го карат да се чувства притиснат и притеснен, срещата с приятели например го зарежда по такъв начин, че му дава сили да продължи напред, отбелязва психологът.