На 17 август 2024 г. Петър Матов достига нос Емине, след като 67 ч. и 18 минути по-рано е тръгнал по известния маршрут Ком-Емине от другия му край. С това време той подобрява досегашния рекорд по бързо преминаване с велосипед с почти три часа.
Източник: Проект КЕ70
"Беше вълнуващо", казва простичко 34-годишният Петър, който не е професионален спортист. Духът му обаче определено е на спортист - казва, че обича да му е трудно и да решава проблеми. Както и че се надява с постижението си да запали повече хора да спортуват.
Маршрутът Ком-Емине или Е3, както е международното му име, обикновено се изминава за около 10 дни с велосипед или 20-25 дни пеша. Първото минаване на Петър трае седем дни: "Не знаехме къде отиваме и не знаехме какво да очакваме. Сега вече знам всеки завой".
За да постигне впечатляващото време тази година, той започва да се подготвя още преди две години, като набляга на бягане на стръмни терени, фитнес, сауна, йога и стречинг. "И колоездене с по-дълго времетраене, разбира се."
Източник: Проект КЕ70
Съществена част от подготовката е екипът от близо 20 човека, които му помагат да се подготви, както и го стимулират по време на самото каране. Шест от тях са така наречените пейсъри, които карат с него според уменията и възможностите си на шест различни етапа от маршрута. "Нямаше момент, през който да карам сам. Това беше от много голяма полза и стимул да продължавам да поддържам темпото, което бяхме избрали."
Източник: Проект КЕ70
Всички те заедно с Петър Матов създават "Проект КЕ70" - проектът за подобряване на рекорда за скоростно преминаване на маршрута с велосипед. И, освен че постигат целта си, успяват да заснемат всичко. "Подготвяме филм, който ще се излъчи премиерно в родния ми град Троян, където и живея", уточнява Петър. Очаква се филмът да бъде излъчен на Банско Филм Фест, Дни на предизвикателствата (София) и по всяка вероятност в някои кина в страната.
Източник: Проект КЕ70
Представяме си подобно постижение по подобряване на рекорд като изживяване, свързано с много лишения, усилия, дори болка. Така ли е наистина?
Сигурен съм, че повечето хора си представят, че е било супер трудно, гадно с много болки, а всъщност не е така. Когато харесваш и живееш в един спорт, нещата са лесни. Да, изискват се лишения, но в кой спорт не се изискват? Генерално ни беше много готино през цялото време, Нямаше болка, а кеф, карахме по нашия си начин, забавлявахме се. Това е възможност, за която сме се борили много дълго - как да не се изкефя през цялото време?
Имал сте график по часове за цялото преминаване. По колко часа на нощ спяхте и къде?
По план трябваше да спим два пъти по 3 часа на х. Дерменка и някъде около Сливенския балкан. Но по време на самото преминаване избрахме първата точка, защото беше хижа - х. Буковец. Със сигурност съм спал не повече от два часа на всяко от местата.
Източник: Проект КЕ70
Кои са основните предизвикателства на този маршрут, когато се минава с велосипед? И къде са най-трудните точки?
Определено в Централен Балкан. Там шансът да си счупиш нещо е твърде голям - има доста скални участъци, много места с клек, който е превзел голяма част от пътеката. За мен най-трудната точка си остава изкачването на Мургаш и прехвърлянето на Витиня - който успее да си запази силите там, занапред няма какво да го бутне.
Какво си помислихте в мига, в който застанахте на нос Емине над Черно море?
Всъщност винаги спирам километър преди нос Емине преди да се спусна към носа и финала. В случая беше през нощта, но пак спрях. Въздишам..., усмихвам се и слизам надолу.
Източник: Проект КЕ70
Какви съвети бихте дали на някого, който планира за първи път да мине по маршрута с велосипед?
Подготовката е много важна част от това приключение - не говоря само физически, ами и технически, защото второто обикновено се пренебрегва. И най-важното - не всичко е на всяка цена. Ком-Емине си е там и чака всеки един, който реши да го мине, сега или другия път...
Какво е следващото предизвикателство, свързано с карането на велосипед, с което ще се захванете след подобряването на рекорда по преминаване на Ком-Емине?
Със сигурност ще пробвам някой от другите "Е" маршрута, има още няколко тура в България. Има и толкова много места, на които не съм бил в страната ни с колело, че е срамота. Догодина съм решил да поправя това.
