Пикантната храна е от онзи тип неща, които или обичаме, или мразим. Но сякаш някои хора, които са решили да ѝ дадат шанс, с времето се пристрастяват към нея и с удоволствие похапват люти чушки, които другите не биха понесли. Какво се крие зад тези ефекти?
Източник: iStock
По повърхността на езика ни са разположени специални образувания наречени вкусови луковици, чиито нервни окончания изпращат сигнали до мозъка ни за вкуса на храната. Но тук са разположени и специални рецептори, наречени TRPV1. Същите се откриват и на други места по тялото. Функцията им е да се активират, когато храната е гореща и да съобщават за това на мозъка, но по случайност с тях успява да се свърже и веществото, на което се дължи лютивия вкус на чушките - капсаицинът.
Източник: iStock
Когато капсаицинът се свърже с рецептора, той изпраща сигнал до мозъка, че в устата ни е попаднало нещо горещо. Водата не е ефективна в потушаването на "пожара", поради химичната природа на капсаицина - тя не може да го отстрани от рецептора. Но алкохолът и прясното мляко могат. Алкохолът в бирата не е достатъчно концентриран за целта, затова млякото е най-бързият и ефективен метод за премахване на усещането за люто.
Източник: iStock
С времето рецепторите спират да се активират от капсаицина, а при честа употреба на силно люти храни цялото нервно окончание деградира. Но не завинаги. Ако спрем да се храним с лютиви храни, окончанията се възстановяват. На тези процеси се дължи привикването с лютото.
Защо на някои хора им харесва? При болка организмът ни отделя естествени болкоуспокояващи - ендорфините, на които се дължи и леко еуфоричното, щастливо чувство, което лютото предизвиква. В опитите си да потуши болката, организмът ни предлага приятно усещане. И кръгът се затваря.
