Когато сроковете ни притискат, загубили сме желание да полагаме усилия на работа или просто ни мързи, имаме нужда сякаш някой да ни побутне, за да ни даде начална засилка. След това е по-лесно.
Мотивацията често ни напуска прекалено лесно. Желанието да направим нещо, и то както трябва, се влияе от редица фактори. Но понякога то трябва да отстъпи крачка назад пред ангажиментите, които са в графа "неизбежни". Няма искам, не искам...
В подобни случаи е добре да знаем някой и друг трик, с който поне малко да поизтупаме от пепелта своята мотивация, ако не успеем съвсем да я възродим като феникс.
Източник: iStock
Ако сме на работното място и трябва да довършим проект до час, но не можем да си съберем мислите, една малка разходка винаги e от полза. Когато и тялото, и мозъкът буксуват на едно място, добре е да раздвижим поне едното. А след това и другото ще потръгне.
Минута е много
Точно пет минути ни трябват, за да успеем да се концентрираме. С известно количество воля и самоконтрол ще успеем да се вглъбим в задачата, дори да не ни е от най-приятните. А след това нещата ще станат от само себе си. Затова е важно да не се отказваме на втората минута.
Муза
В интернет вече е пълно с "мотиватори". Но ако ни е писнало от заучени фрази, повтаряни до безкрай, по-добре е да разчитаме на своя пример за подражание.
Източник: iStock
Без значение дали е актьор, певец или пък успял роднина. Достатъчно е да си запишем някоя негова мъдра фраза на видно място и винаги да си я припомняме.
Далеч от всичко
Добър вариант за повишаване на мотивацията в стресови моменти е музиката. Тя ни помага да се абстрахираме от разсейващите фактори, а и повишава настроението. Междувременно е добре и да си припомним каква точно е целта ни.
Не говорим само за крайния срок на възложения ни проект. Ако той ще ни донесе бонус, който сме решили да оползотворим за ваканция, може да сложим на десктопа си снимка на мечтаната дестинация. Така мотивацията ще е пред очите ни.
Източник: iStock
Реализъм
Голяма грешка е да бъде перфекционисти. Няма нищо лошо в това да искаме да бъдем добри в работата, но не трябва да губим реалната представа за възможностите си. В противен случай все няма да успяваме да се догоним и така стресът ще ни следва плътно.
Във връзка с нереалистичните изисквания, добре е да се награждаваме за всяка малка победа. Ако друг в момента не оценява нашите усилия, нищо чудно мотивацията ни да отлети на юг. Или поне през вратата на офиса. Както сами сме си съдници, така трябва да умеем да се хвалим и глезим.
